На юг са екзотичните морета

с голямата рисувана луна...

На север - оня снежен град, където

сънувах синеоката жена.

 

Моретата като любов са нужни,

а любовта е викащо море.

Очите ми, макар и да са южни,

си спомнят северния сън добре.

 

Рибарите ме чакат до тръстиките

и аз дочувам мъжкия им смях.

И топлите морета все ни викат,

а все не тръгваме към тях.

 

Ще отлетя ли аз в посока друга,

или с една разкъсваща тъга,

разпънат между севера и юга,

ще си остана на брега?

 

Иван Вълев

Което съм чела на български език!

...На север - оня снежен град, където
сънувах синеоката жена...
...Моретата като любов са нужни,
а любовта е викащо море...
Благодаря ,поете !

Точката на равновеслие в нас невинаги е най-желаната, а дор не и най-равновесната.