Лятото :: Остров

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.04.2011 21:33 - Остров

Автор: gor Категория: Поезия

Прочетен: 5057 Коментари: 0 Гласове:

Беше през юни
(събота? петък? неделя?).
Тя ме целуна,
с поглед зелен
ме простреля.

После:
на малкия остров
Света Варвара
мургав рибар ни докара.
"Утре по същото време!" - извика...
(Нямаше име този рибар.)
Ето - пърпори далече
моторът му стар.

Сега сме сами,
с градските дрехи,
с градските рани.
Единствени жители
островитяни.
Гледат ни право в очите
само две-три столетници
костенурки.
Двойка розови пеликани
в подземния свят се гмуркат.
Никакви местни, никакви хора...
Само - приведени ниско лакеи -
няколко бора
с вечнозелените си ливреи.

Вече не знаем:
равното тупкане сред тишината
дали е прибоят,
или са сърцата ни?
Вече не знаем:
това тихо свистене
дали е от общото дишане,
или пък е древният вятър?

Сляхя се нощите,
сляха се дните...
Минаха бури.
Всичко се сля и се сплете:
залези, устни, божури,
плясъкът на вълните
с плясъка на крилете.

Там, на далечния бряг,
пламък небето поръби.
И се издигна до Космоса чак
гейзер от огнени гъби.

После:
разсъмване мъртво,
части от мачти догарят.
Сто пеликана
в хор старогръцки говорят.
Може би е забравил рибарят?
Може би е издъхнал от старост
моторът?
Дявол го знае!

Но вече пореден сезон
чакат самотни душите ни...
Чакат Лодкаря Харон.
Иван Вълев

Нагоре