Мой роден край!
Бих те нарисувал на раздяла.
Но няма да ми стигне охрата.
Бих те нарисувал, мое село,
но няма да ми стигне и зелената.
Червените ти покриви ще грабнат
всичкия кармин. А ружите?
Я по-добре да бъде зима,
че бяло има и в излишък
край мене в болничната стая.
А в изоставено огнище
все ще се намери мъртъв въглен -
да драсна кон с шейна...
Която отминава.
Иван Вълев

Звучи ми песимистично, приятелю... И много истинско... Не само за твоето село. Поздрави от Родопите!

Как няма да ти звучи песимистично! Писано е в болница (преди години).

Своенравен, много различен и респектиращ си ! Скоро гледах на видеоклип песни по твои стихове. Харесаха ми, както и този ти стих!
Северни сияния и поздрави!

Благодаря. Но защо пък "странен"? Просто съм себе си. Какъвто човекът, такава му поезията.

"шейна...Която отминава."
Не бързай!
Охрата, зеленото и карминът те чакат!
Бъди много здрав и оптимист!

... и лиляково, прескочило стобори...

–––––––––––––
Глициниите в Стария град цъфтят.

Макар и песимистично в него е вплетен копнежът по родното, където са корените.
Светли, празнични дни!