Вали. Свидливо есента прибра
цвета на златните измами.
Като ела сред дъбова гора
се зеленее любовта ми.

Стои върху един премръзнал крак
сред мократа трева и шума.
Вали дъждът и се превръща в сняг.
Наоколо - ни звук, ни дума.

От суховей и мраз, от самота
не й окапаха листата.
Единствена се зеленее тя
и търпеливо чака лято.
Иван Вълев

Ще те подкрепя,защото пишеш смислено.

Изразителни образи в пестеливи думи.

Ами... търпение му е майката.

Поздрав!

поздрави :)))
Валя

ароматът на смолата!:)

Това се казва стоицизъм:)

Такова чувство - пълно и щедро! Ще дочака лятото!
Благодаря за Поезията! Благодаря!

Надеждата, тази красива премяна на любовта!

което първо ми дойде на ум е понятието "вечнозелено". Вечнозелена любов, вечнозелено стихотворение с овладения си ритъм, с овладените си, точни образи, без витеевати излишества, изчистено до символиката на най-важното, стойностното, оцеляващото в живота, оцеляващо и нас, и над нас, ако мога така да се изразя. Просто нова степен на усещането за любов и осмисляне на любовта.

Благодаря на всички, които коментираха толкова доброжелателно моето стихотворение. Дори аз започнах да си го харесвам... Ще взема да го включа в следваща книга (ако доживея до такава).

Хареса ми . МНОГО !

М.К.