Там, в сънищата ми, живее някой друг.
Когато аз заспивам, той се буди.
За хляба аз се трудя, той гони пеперуди.
И все така: той там е, аз съм тук.
Той, другият, е по-добър от мен:
не го боли сърцето, няма грип и рани,
не лъже, не обижда, гълъбите храни,
излита с тях, от страх непобеден...
Неуловим, нехаен конник през света.
И цяла нощ се скита в райските градини.
Допускам, че се връща росен сутринта
от тайна среща с мъртвите роднини.
Жените го обичат, мъжете го ценят,
не иска никога пари назаем.
Той, главният герой на сън нетраен,
от сцената изчезва, щом блесне пак денят
и аз се втурна в делника си днешен...
Почти светец е той, а аз съм грешен.
Живее двойник в моята постеля,
но аз го храня, аз му плащам
сметките в хотела.
Иван Вълев

Възхитен съм.
Чу

Много хубаво стихче, прочетох с интерес! Сещам се за едно друго, което много обичам - от Д.Дамянов е. Няма да го пиша цялото, понеже е дълго (макар да се изкушавам да го направя), а само първата строфа:

"Що за орис раздвоена?
Що за двойно същество
две души е вплело в мен.
Две: на птица и дърво. "

Антагонизмът между двете е развит по един страхотен начин до края му. Цитирам го по памет и нямам никакви претенции за пунктуацията, която Д.Дамянов бе използвал. В поезията пунктуацията е доста условно нещо понякога, с оглед визията на автора. Поздрави!

Привет двойнико,мил..
И аз съм двойница,
като се замисля ,може би съм тройница...
Усмивка-закачлива ти дарявам
и не блъскай се в размисли.... ти,
а радвай се на своите познати добри....

Почти светец е той, а аз съм грешен.
Живее двойник в моята постеля.....

Всеки се съмнява в собственото си символичие, а истинското ни АЗ, май е измислен нашия двойник. Чудесно е, Маестро!

Живее двойник в моята постеля...

Благодаря на всички, които коментират това стихотворение! Досега чаках двойникът ми да благодари, но той, нехайникът, пак се е зареял в облаците, та аз трябва да свърша цялата работа. :)))

Поздравления и за Двамата!:-)

Обичам поезията ти!