Огромен джип е спрял на тротоара.
Не мога да изляза, за да купя хляб.
А в номера седмица се повтаря -
шофьорът, значи, е завършил седми клас.

Ще чакам да излезе той от бара,
подпрян на рамото на някой полицай,
на зигзаг джипа черен да подкара
през милата Родина моя - земен рай.

Тогава чак ще вляза в магазина
и с кошницата на бегом ще мина.
Последната банкнота ще си дам
за типов хляб и за парче салам.

Иван Вълев

Ама какво да искаме от този земен Рай, стопанисван от пожарникар с дипломна работа на тема"Опъване на противопожарен шланг в гориста местност"?
Яко стихотворение, Иване!
Чу

В интерес на истината това е писано по времето на "царя". Но щом ти прилича на сегашно... :))

Все сме тъй - от хоп до гроб.
Страшно стихотворение - всичко е казано. Нама какво да коментерам. Да коментират тези, които карат държавата.

Поздрави и от мен, приятелю!

Много ми хареса, поздравления!
Само че - "подпрян на рамото на някой полицай",
ще чакаш поне още няколко часа...
полицаят и собственника на джипа са приятели и
много има какво да си кажат.
Лека вечер!

Точно описание и на действителността днес.
Поздрави и от мен!

Живеем си бедно в земния рай
с хубост и прелест и преход безкрай...
В погледа - слънце, дъжд във душата,
облаци тъмни под синевата.

Подпрян на рамото на някой полицай...Страхотно!