Вятърът шепне в дърветата
думи от тайни архиви.
Колко нелеп и несретен е
спорът на мъртвите с живи...
Страници странно изгубени,
букви от гарван кълвани.
Майки над кървави губери
мият с плач синови рани.
Шепне в дърветата вятърът,
щото не може да викне
как сме прокудили брата си,
как сме продали реликви.
Вълци са пазили стадото,
змей е бозал от Сивуша,
ралото - гледай! - откраднато,
крината - виж! - изтърбушена...
Служат търгашите в храма ни,
звездният купол се рони.
Срам ме е, майчице, срам ме е
от разплаканите икони.
Вятърът пее в дърветата
гърлена песен, страшна:
Майно ле, майчице клета,
орисийо ле сиромашка!
Иван Вълев

Ей, gor, как можа точно днес да разсекретиш архивите. Ама и този вятър, твои хора навсякъде:)))
Почти апокалиптично -звездният купол се рони...

Ами явно такава ни е орисията, какво да се прави. Поне песните ще останат!

Отдавна са разсекретени,
но кой да ги чете?
Само вятърът чете и стене
като обидено дете.