Преди да съмне,

в абсолютна градска тишина

една-единствена в квартала

лястовичка каканиже.

Петлите са на село въдворени.

Такситата все още дремят

пред нощен бар или казино.

А тя е будна и щастлива

(това от песента й се разбира).

Дали почукват човчици

в яйцата под крилата й?

Дали прониква първи слънчев лъч

в мансардата й с южно изложение?

Или предчувства щедър ден

с безброй мушици и комари?

Не мога да проникна

в птичите й съкровени тайни.

Но ето че обаждат се и други –

съседки и роднини.

Хорът репетира

одата на радостта.

Все повече гласчета,

все повече надежди,

клюки и безгрижие.

Кварталът на пернатите се буди.

Потегля с мръсна газ

такси пред близкото казино.

Забива някой първия пирон в стената,

в която днес ще продължава

да се блъска – за какво ли?

Денят се ражда,

но умира тишината,

прегазена от валяка

на дневните тревоги.

И тъй до вечерта,

до оня хор от недоволни жаби.

Иван Вълев