Постинг
24.05.2010 06:43 -
Витражи
І
В небесната църква изгряха витражи,
избухна "Токата и фуга" от Бах.
Огряно от слънце, стъклото ще каже
каквото със думите аз не успях.
Оранжеви страсти, желания сини
се сплитаха с порив безумно червен,
горяха в зелените мои години
и техният дим излетя покрай мен.
Сега съм сразен. Пепелищата ровя,
разнищвам спасеното свое сърце
и търся, изгубвам и диря отново
едничко, запазило цвят, стъкълце.
ІІ
Червено и черно. Стърнища горят
и стеле се дим покрай черния път.
Червеното иде, а черното бяга.
И погледът мой - между двата им бряга.
Изгаря къпина, лисица скимти,
разтворил е адът железни врати,
нощта е разпалила локомотиви
и те се задъхват по стръмните ниви.
Червеното с черното - глупав двубой,
но той е в душата ми, той си е мой,
от малък го нося, от детство го зная:
прескачат искри между ада и рая...
ІІІ
Заблудено фламинго с крилата гребе
и се гмурка в копринено синьо небе.
Водоравно опънало дългата шия,
то спасение търси, предчувства стихия...
А под него зеленият залез блести
и жълтее се плаж, маранята трепти.
Реже с клюна си тази небесна коприна,
прелетя над водата, над плажа премина.
Там, в тръстиките, своето ято откри.
И се вдигнаха рози над тъмни гори,
излетяха внезапно десетки, стотици...
Разгоря се пожар от изплашени птици.
ІV
Резеда, резеда през април, резеда
за безцветната зима света оправда;
потъмнява зеленото, мокро от дъжд
(о, съвсем като погледа, срещнат веднъж!).
Затрептява и жълто: авлига лети
към разтворени райски врати,
а в полето блести до полуда -
озарена - скалата от слюда.
И зеленото с нежна бруталност нахълта
да изтласка страха от душата ми жълта.
Неуморен зефир долината превзе
и ме хвърли пред нечии бели нозе.
Аз прекрачвам църковния мраморен праг -
звездолов ли съм пак, ветрогон и хлапак,
или просто прегръщам до болка Всемира,
че в зелено и жълто не ми се умира?
V
След отчаяно лутане Синевата открих
сред словесното гробище във отломка от стих.
Той започва със думите "невъзможни очи"
и сред северна готика като орган звучи.
Светлината от купола осветява една
в Сатаната загледана синеока жена.
Невъзможно е синьото пред олтара златист,
разтреперан е шепотът като яворов лист.
Посивяха годините - посивявам и аз.
Органистът прегракнало свири в кръчмите джаз.
Синевата - помръкнала, храмът - тъжен и пуст.
Грее капката кървава връз гръдта на Исус...
VI
От черно към синьо, от нощ към деня.
Лилаво и розово - край на съня:
изниква карминена капка, расте
изгряващо слънце - уста на дете.
Сивее, разтваря се мракът, ръжда
вали по металния гръб на града;
реката безводна - билярдно платно;
градина от нарциси - жълто петно...
Борбата подмолна на цвят срещу цвят:
измамено розово, кървав преврат,
отблъснат е облакът - бик тъмносин -
коварно прегазен от ултрамарин.
Изгнаникът праведен - Белият ден -
пристига на кон, на кондор, на елен...
Съдбата след миг ще отвори очи
и страстите с Бялото ще заличи.
Иван Вълев
В небесната църква изгряха витражи,
избухна "Токата и фуга" от Бах.
Огряно от слънце, стъклото ще каже
каквото със думите аз не успях.
Оранжеви страсти, желания сини
се сплитаха с порив безумно червен,
горяха в зелените мои години
и техният дим излетя покрай мен.
Сега съм сразен. Пепелищата ровя,
разнищвам спасеното свое сърце
и търся, изгубвам и диря отново
едничко, запазило цвят, стъкълце.
ІІ
Червено и черно. Стърнища горят
и стеле се дим покрай черния път.
Червеното иде, а черното бяга.
И погледът мой - между двата им бряга.
Изгаря къпина, лисица скимти,
разтворил е адът железни врати,
нощта е разпалила локомотиви
и те се задъхват по стръмните ниви.
Червеното с черното - глупав двубой,
но той е в душата ми, той си е мой,
от малък го нося, от детство го зная:
прескачат искри между ада и рая...
ІІІ
Заблудено фламинго с крилата гребе
и се гмурка в копринено синьо небе.
Водоравно опънало дългата шия,
то спасение търси, предчувства стихия...
А под него зеленият залез блести
и жълтее се плаж, маранята трепти.
Реже с клюна си тази небесна коприна,
прелетя над водата, над плажа премина.
Там, в тръстиките, своето ято откри.
И се вдигнаха рози над тъмни гори,
излетяха внезапно десетки, стотици...
Разгоря се пожар от изплашени птици.
ІV
Резеда, резеда през април, резеда
за безцветната зима света оправда;
потъмнява зеленото, мокро от дъжд
(о, съвсем като погледа, срещнат веднъж!).
Затрептява и жълто: авлига лети
към разтворени райски врати,
а в полето блести до полуда -
озарена - скалата от слюда.
И зеленото с нежна бруталност нахълта
да изтласка страха от душата ми жълта.
Неуморен зефир долината превзе
и ме хвърли пред нечии бели нозе.
Аз прекрачвам църковния мраморен праг -
звездолов ли съм пак, ветрогон и хлапак,
или просто прегръщам до болка Всемира,
че в зелено и жълто не ми се умира?
V
След отчаяно лутане Синевата открих
сред словесното гробище във отломка от стих.
Той започва със думите "невъзможни очи"
и сред северна готика като орган звучи.
Светлината от купола осветява една
в Сатаната загледана синеока жена.
Невъзможно е синьото пред олтара златист,
разтреперан е шепотът като яворов лист.
Посивяха годините - посивявам и аз.
Органистът прегракнало свири в кръчмите джаз.
Синевата - помръкнала, храмът - тъжен и пуст.
Грее капката кървава връз гръдта на Исус...
VI
От черно към синьо, от нощ към деня.
Лилаво и розово - край на съня:
изниква карминена капка, расте
изгряващо слънце - уста на дете.
Сивее, разтваря се мракът, ръжда
вали по металния гръб на града;
реката безводна - билярдно платно;
градина от нарциси - жълто петно...
Борбата подмолна на цвят срещу цвят:
измамено розово, кървав преврат,
отблъснат е облакът - бик тъмносин -
коварно прегазен от ултрамарин.
Изгнаникът праведен - Белият ден -
пристига на кон, на кондор, на елен...
Съдбата след миг ще отвори очи
и страстите с Бялото ще заличи.
Иван Вълев
Честит празник, приятелю! Здраве и сили ти желая все за добри дела!!!
цитирайКъм светли бъднини...
цитирайЖелая здраве и творчески успехи! Хубав, светъл да е днешният празничен - 24 май!!
цитирайБлагодаря ви! Честит празник и на вас! :)
цитирайРадвам ч, че ги има - благодарение на тях, чета стойностните ти творби! Успех във всичко!
цитирайНай-хубавият, най-чистият, най-светлият български празник – 24 май!!!
На хората на духа в прекрасна България - слънчев и радостен ден и много сили, за да пребъде родината ни в бъдещето!
Светъл празник, Gor!
цитирайНа хората на духа в прекрасна България - слънчев и радостен ден и много сили, за да пребъде родината ни в бъдещето!
Светъл празник, Gor!
Красота!
цитирайТърсене
Блогрол
1. Дневник и проза "Скритата градина"
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката
