Музата скубе косите -
толкова гърчове в думите,
толкова пошлост пропита
там на ръба на безумие.

Много големи поети
пак са забравени някъде.
Днес стихоплетци заклети
лъскат си музите знаково.

Тъпо е. Тъжно. Безлюдно.
Мрат си словата, незримите.
Толкова много посредственост,
бълваща гаврата с римите.

Толкова много поети,
толкова малко читатели!

Поздрави от Родопите, Поете!

Гор -

А може би пишещите трябва да пишат най-напред, за да чуят себе си? А не да очакват много читатели. Пък ако успеят да чуят себе си, тогава може би и други ще искат да ги чуят.

Поздрави и хубав ден!

не ни се сърдят.
И какво лошо, че има толкоз поети.
И дървета вече няма да хабим с е-книгите.
По-добре стихове да правят хората, вместо войни.

Тошко Климентов:

"На първия ред -
поет до поет.
На втория -
празна аудитория!"

Нищо ново под слънцето. ;)))

Приятели, всички имате право. Когато поезията е добра и улучва вълненията и проблемите на хората, тя си намира читатели. Дори да я пишем, за да раберем себе си, тя ще стигне и до другите.
Но девалвацията на думите е страхотна. Не става въпрос за изсичането на горите за хартия. А за унищожаването на доверието в поезията.
Успех на всички, които правят Поезия, а не "война"! :)

"Толкова много поети,
толкова малко читатели!" - уверявам те, твоите читатели не са никак малко!