Лятото :: ПОМНИТЕ ЛИ ЧИЧО ЛАМАР

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.11.2009 05:33 - ПОМНИТЕ ЛИ ЧИЧО ЛАМАР

Автор: gor Категория: Поезия

Прочетен: 3616 Коментари: 4 Гласове:

Имаме поети от двайсети век, които можеха да прекрачат и в двайсет и първия, ако мислехме повече за духовните неща, а не за оцеляване. Почти сме забравили поета с малко странното име Ламар (всъщност Лалю Маринов), а най-младите може би не са и чували за него. Аз пък съм му бил "на гости" още като съвсем млад поет дебютант, току-що издал първата си книга ("Скорост", 1967 г.).
По сценарий на Лъчезар Еленков БНТ засне предаване "На гости у Ламар". Млади поети от "провинцията" уж били решили да навестят стария поет във вилата му в Драгалевци. И ето ни цял ден при Ламар и неговата жена - репетиции, снимки, свободни разговори, отново репетиции, повторения... Обърнахме с главата надолу дома на възрастните хора. Разместваха се мебели, събираха се килими, събаряха се вази... Поетите гости бяха Иван Николов, Неда Антонова, Живка Балтаджиева, аз и още някой, не помня всички. Най-активно поддържаше разговора Иван Николов, който се обръщаше към домакина с "чичо Ламаре"... Мисля, че режисьор беше Теодосий Попов. А Лъчезар бдеше да се изпълнява сценарият, който впрочем много често се нарушаваше от Ламар. Поетът си беше такъв, каквато е и поезията му - експересивен, грубоват, темпераментен... Цигарата димеше постоянно между дебелите му устни, а димът се виеше около бялата му начупена коса. Под брадата му - неизменната папионка, която ние смятахме за белег на старомодност, но и скрито му завиждахме за нея.
Към обед чичо Ламар каза нещо от рода на "Айде стига сте ме мъчили бе, младоци! Елате в кухнята да пием по едно вино!" И цялата компания се премести в кухнята, защото холът беше като бойно поле... Ламар започна да издава команди към жена си: "Бързо давай чаши, мари! Донеси каната! Не тази, дай голямата!" И продължи по-кротко към нас: "Сега ще видите какво вино прави Ламар. Такова вино надали сте пили нявга." И пак към жена си, която не сядаше: "Още ли не си нарязала мезето, мари?! Кво са моташ?"
Виното на поета наистина беше необикновено - тъмночервено, гъсто, ароматно... Запомнил съм го досега. Че то май и поезията му е такава - самобитна, домашна, без захар... Въпреки че и той е трябвало да плати своя данък на догматичните изисквания на онова време. Но Ламар отпреди 1944 година е "силно вино", отлежало.
Оставихме вилата на Ламар разхвърляна, неузнаваема... Но той ни изпроводи до пътната врата с добродушна усмивка.

Иван Вълев

Прочетете стихове от Ламар: http://www.palitrabg.net/34p.htm

Нагоре

Тагове: чичо,