си сътворихме блато.
Не ни помете, а ни погълна.
Блатото на промените.
Но може би така се вижда само от моята камбанария.
Поздрав за това пред-чувстващо промените стихотворение!

"Възторг раздаваха наливно.
Съмнението беше срам.
Излиташе се колективно,
но всеки падаше си сам.

И оня фалш и патос плосък
на някой важен местен цар...
Залепвахме с изкуствен восък
дори крилете на Икар."


Гледам годината на написване и в този цитат откривам , че... времето е спряло!

Поздрав, gor, за истините в стиха ти!

наливният възторг... не е добро опиянение, но днес ни наливат нихилизъм. Та не зная кой махмурлук е по-страшен.

Моите преживявания, чувства и мисли си подредил в един прекрасен стих!
Благодаря ти!

,,Търпях поуки от хора, сричащи добре,, - казано от човек, добре разбиращ, че с неукия трудно ще се пребори...

Красиво!

http://e-literatur.blogspot.com/

Надя, съжалявам, че съм се оказал лош пророк...
Яд ме е, че ТОВА още е актуално.

Благодаря, Ваня. :)

Всичко "наливно" в това отношение е вредно. Трябваше да мислим с главите си - и тогава, и сега...

Благодаря! Радвам се, че ТВОИТЕ мисли и чувства съм отразил... :)

И тагава, и сега все търпим "поуки тъпи и съвети от хора, сричащи добре". Защото те са по-пробивни и нахални.

Благодаря!:)

не се е променило от онова време. Само дето сричащите се замениха с изцяло неграмотни...

Не лично МОИТЕ!:)
Но съм преживяла почти същите неща.
Исках да кажа,че не бих могла да ги напиша като теб!

Много е хубаво,много,но за съжаление все още действителност!
Поздрави!:)

РЯДКО ОТКРОВЕНА ИНТИМНА ПОЕЗИЯ - БЛАГОДАРСКО!
Хеми ВАРНАЛИС