Лятото :: РАЗМИНАВАНЕ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.10.2009 08:11 - РАЗМИНАВАНЕ

Автор: gor Категория: Поезия

Прочетен: 2717 Коментари: 7 Гласове:

Старинен град с часовникова кула.
През есенната жълта тишина,
сред мириса на грозде и на дюля
съвсем сама върви жена.

След миг ще срещне мен - човек далечен,
случайно минал и за кратко спрял.
Дълбокоезерен и дългоречен -
два погледа, кръстосани с печал.

Жена на мойта възраст преминава,
часовникът звъни сега над нас
и всеки удар тръпно ни сближава,
но отминава тя, не спирам аз.

Старинен град с часовникова кула.
Заглъхват бавно стъпки на жена.
Следобед. Дъх на грозде и на дюля.
И жълта двупосочна тишина.

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

КАКВО НИ ГРАБВА ТЪЙ

ДОКАЗАТЕЛСТВА

Коментари

1. lubara - Поздрави!
28.10.2009 08:19

Може да бъде Трявна, може да бъде Етрополе. Може и Елена.
Мога да бъда и аз, може да бъде и тя.
А може да бъде със нас
единствено есента.

цитирай

2. martiniki - стихотворение, попило
28.10.2009 08:39

атмосферата на есенния малък град с часовникова кула като аромат на дюли, цял роман би се развил, ако не беше "разминаване"

цитирай

3. gor - lubara
28.10.2009 17:20

Благодаря за точния коментар. Бил съм само в един от трите посочени града. А с есента съм бил навсякъде... :)

цитирай

4. gor - martiniki
28.10.2009 17:22

Права си. От разминаване роман не излиза. Но и не от всяка среща се получава роман. :)

цитирай

5. lubara - Допълнение.
28.10.2009 17:34

Аз пък искам да кажа, че има срещи, не са много. От тях съвсем не става роман, защото магията на писаното слово е винаги по-слаба от магията на преживяното.
Може би някога, но не сега !

цитирай

6. bizcocho - Една тиха, тиха тъга вплела в себе си ...
29.10.2009 02:22

Една тиха, тиха тъга вплела в себе си преглътната нежност...Прекрасна творба!

цитирай

7. julieta64 - Миг. . . вплел в себе си много чувс...
29.10.2009 17:12

Миг ...вплел в себе си много чувства...
Прекрасно написано!

цитирай

Търсене

За този блог