Съдът на живота е крехък
и трябва да ходиш на пръсти,
да шепнеш покрай вулканите,
земетръсите да залъгваш,
мълниите да отлагаш...

За мен си любимия учител тук в блога и благодаря че те има!
с обич Джулия Бел

Струва ми се, че точно тези думи имах нужда да прочета от известно време... и сега си припомних една песен...

http://vbox7.com/play:a5329307

Поздрави, gor! :)

Но колко го осъзнават, особено младите...
Поздрави, много силни стихове!