Не плачи за вчера -
бях към тебе лош.
Мина цяла ера,
мина бяла нощ.

Усмихни се само
и налей ми ром:
къща върху камък,
дом на вълнолом.

Град върху вулкана
от любов и гняв.
Искам да остана
в бедствието прав.

Всичко се разпада,
стене и звъни:
никаква ограда,
никакви стени.

Не таЯ омраза,
сдържам своя страх.
Времето наказа
оня, който бях.

Нищо друго нямам.
Само този дом
на крайбрежен камък:
нощен вълнолом.

Радвам се, че отново мога да те чета след дългото ми отсъствие. Зареждат ме стиховете ти!

Благодаря ти, Вальо! Добре дошъл. :)

красота :)

Чувства се вътрешното ти напрежение...

Хубаво е!

нощен вълнолом!

но и ни дава! Има надежда в този вълноломен дом.

"Нищо друго нямам.
Само този дом
на крайбрежен камък:
нощен вълнолом."

Дори три нощи не можах да издържа на шума на вълнолома. Навремето работата ми беше по морето и бях наел стая за цяло лято (преди 15 години) във старата част на Созопол, точно на брега - високите скали срещу остров Св.Иван. Както се казва - мечта за всеки курортист. Жена ми спа там цялото лято, но аз си спях в микробуса паркиран до библиотека и летния театър.

Поздрави за готиното стихотворение. И метафорите му.

Днес тъкмо правя ремонти в реалния си дом, та нямам време да отговоря на всеки поотделно. Къщата ми е на 100 години, къща върху римски камък, но дано да издържи, докато издържа и аз...
Поздрави на всички! :)