Странно като го чета ми идва на ум 'Хотел Калифорния' на Eagles. Не Щраус :) Поздрави за хубавия стих. ВВ

Благодаря. Не познавам "Хотел Калифорния". Ако искаш, дай тук един линк. И на мене Щраус много не ми върви... :)

Чудни картини, сънно премрежени като зад паус.

За древната, за която тези дни писах и аз, за Аркадия в Русия или за ... Марианские лазне!
Но стихотворението е много красиво! Изпъни ме с едни прекрасни спомени от Марианские лазне.
"Не разбрахте ли? Тук е Аркадия."
Поздрави и прекрасен ден!

Исках да постигна точно това впечатление - сънност, състояние между реалността и съня... И накрая да дойде опомнянето, отрезвяването. Няма Аркадия днес... :)

Колкото съм бил в митичната Аркадия, толкова и в Марианске Лазне... :)) Послужих си с измамен трик: уж е реалност, но накрая се оказва... мит, невъзможност, съновидение. А щом се появява сатир, значи е онази, древната Аркадия... :))

Ето линка:
http://www.youtube.com/watch?v=3afiWbRGjK8

Дано ти хареса.

И дори когато е въображаемо...поне поетите имаме тази привилегия - да потъваме в своето въображение.Привет!

Аркадия е мястото на безрезрвното щастие и безгрижие. "et in Arcadia ego..." Само ме смущават тези образи зад паус. Тревожни са, Аркадия е недостижима, чувствам угризения...

Въображението, сънищата, бляновете... - важна част от живота на поетите. Аркадия-та не е възможна в реалността, но пък красивата измислица ни носи кратка радост...
Поздрав! :)

Така е. Щастието е зад тюлена завеса (е, хайде да е паус), която в един момент се вдига и... виждаме реалността. Но си е струвало да посънуваме малко.
Поздрав! :)

Кой не си е мечтал само за миг да попадне в тази божествена Аркадия?

Само в изкуството, с помощта на въображението, това се случва понякога.