чета мислите си. Колко по-добра бях в много отношения, когато не вървях срещу себе си, заради нечие одобрение...Как съм се скъсвала от рев - не толкова много за изгубени любови, колкото за неспасени котки (когато не успявах)...
Чувствала съм се най-самотна, когато съм губела близки хора...И най-неразбрана, когато сама не съм можела да се разбера.:)
И все пак, нали така израстваме, каляваме се. Не ставаме по-лоши, а по-издържливи. Това се плаща...
Поздрави за още едно докосващо стихотворение.

всички имаме тези моменти на размисъл ..............,но ти не тъгувай поете -наистина всичко има цена!
Много хубав стих в него и аз се припознах!

Има шанс да реабилитирам това старо стихотворение, което не е включено във "Високата трева". А не го включих, защото си мислех, че не вълнува, не засяга други освен мен.

Благодаря ти! :)

Понякога е добре да се погледнем в миналото с леко отчужден поглед... Едва ли някой ще се върне там без тъга. Пропуснати възможности да бъдем д р у г и
...
Благодаря! :)

Така е! Много си прав:)

си разглеждам старите снимки,откривам си разни позабравени мои неща ,които харесвам и сега.Това е моят шанс да си ги върна.Стиха е чудесен.Нека го видят повече хора :)))

Една от първите ми снимки е с малко зайче в ръцете. И двамата гледаме уплашено... :))

Благодаря, зарадва ме, Ел! :)