Подпира
покрива килера.
И верандата
с трендафила.

Великолепно! Думите преливат като вълни на море, в собствен ритъм и странна, но магнетична образност. Поздрав!

половин грях, Поете.
Замислих се за моята памет...

Благодаря за архитектурно-градинарския коментар...
Важното е да не падне покривът... :))

Ех, защо не си ми личен критик... Така приятно звучат думите ти... :)))

Твоят килер вероятно е по-подреден. Но пък и много чистичко и подреденко също не е хубаво.

Поздрав, Елеонора! :)

дали ще ме дарят с внуци, но ми се върти мисълта, че трябва да позапиша нещичко от спомените си докато не е станало все по-тъмно и глухо в паметта ми. А и от много време предпочитам да чета мемоаристика. Благодаря ти, окуражаваш ме малко!

По-подредено става, но за сметка на освободени рафтове, които вече не помня.;))))
Не, сериозно...Замислих се за моите грехове - признати и неосъзнати...
В живота съм много разхвърлян човек, въпреки всичката съвест и чувство за отговорност, които притежавам.
Поздрави.:)))

Там, на рафта
в килера
до сладкото от боровинки
шепа раковини
и " Луна" пакет.

Синовете ти сигурно ще те дарят с внуци. Но не само заради тях си струва да понапишеш нещо за своя живот. И други ще го четат с интерес. Аз си написах детските спомени в едно романче - "Скритата градина". Мисля, че така спасих поне детството си...

И в моя "килер" има празни рафтове... Въпреки че, казват, съм подреден човек. Но има неща, за които човек отбягва да си спомня. И те се изпаряват.

Сега ли ги пишеш тези хубави коментари? Или си ги имаш готови? :))

на килограм, с отбив цената и опаковка по избор ги купувам през седмица, всякога подир залез, до кръстовището, преди разклона, под глицинията ! )))