Taka e....za sujalenie to4no tezi stari predmeti paziat vse o6te ne6to ot nas!Tujno e,no e neosporim fakt!Mnogo krasivo napisano i izklu4itelno realisti4no!Pozdravlenia.....makar da sum sigurna,4e izob6to ne se nujdae6 ot tiah,vupreki vsi4ko na men mi podeistva adski silno!

се случва завръщането ни да е късно, Иване. И е тъжно...

Както и прекрасните Ви стихове, които са безценни и остават във времето.

Някои човеци са оpисани да оставят дълбока диpя след себе си. Кpъст, който, пpедполагам, се носи с достойнство.
Поздpав, любими ми поете!

Благодаря. В чужбина ли си? (Латиницата?)
Поздрав!:)

Да, тъжно е. Вече съм се разделил с три селски къщи и техните обитатели... :(

За оставането във времето не е сигурно. Затова се радвам, когато съвременниците ми ги харесват.
Благодаря!:)

Ах, Гичке! Симпатиите ни са взаимни. И ми липсваш, когато дълго не се обаждаш.
Поздрав!:))

за да залипсвам и после посрещат по този мил и топъл начин. :)

поздрави, Гор! :)

О, признание от Стася е като свидетелство от Занаятчийската камара. Радвам се!:))

Страхотно! Много, много истинско. И тази сентенцизирана поанта... Великолепно е!

Благодаря. Преживял съм го.
Поздрав!:)

Толково силни думи за онова, което се е утаило в душите ни...за притихналата болка и тъга по близките ни хора...за празните огнища...Те ....предметите чакат някой да ги съживи......
Благодаря ти! Хубав, светъл ден ти пожелавам!!