Постинг
17.06.2009 05:56 -
ВЪРХОВ ЧАС
В пет часа
по средата на лятната улица,
между две мигвания на светофара
виждам твоето уморено лице.
То проблясва самО
сред лицата на хората -
малка космическа станция
сред далечни и чужди звезди...
И се втурвам към теб.
Но къде си, къде си?
Автобус неочакван разделя ни,
пешеходци ме блъскат към подлеза,
разлюляно гъмжило с покупки,
трийсет градуса лъхат в лицето ми,
а над всичко - сирена
на разгневена кола...
Ето: виждам отново очите ти,
но сега са в стъкло отразени;
виждам кратка усмивка
(не за мене, уви, не за мене).
Светофарът разкъсва на мигове
моя порив - отчаян! - към тебе;
миг - и виждам ръката ти,
уловена за дръжка в трамвая;
миг - и виждам косите ти,
разлюлени от струята въздух;
миг - и ти си в зелената рокля;
миг - и жълтата блуза облякла си;
миг - изгряваш отново - с червена пола...
Ти си вече на хиляди части разкъсана,
отразена в стъкла, разпиляна в метали,
от железния грохот далеч си отнесена,
оцветена с дъгата на залеза...
И от погледа ми изгубена
между две мигвания на светофара,
между два удара на сърцето,
в пет часа,
по средата на лятната улица...
по средата на лятната улица,
между две мигвания на светофара
виждам твоето уморено лице.
То проблясва самО
сред лицата на хората -
малка космическа станция
сред далечни и чужди звезди...
И се втурвам към теб.
Но къде си, къде си?
Автобус неочакван разделя ни,
пешеходци ме блъскат към подлеза,
разлюляно гъмжило с покупки,
трийсет градуса лъхат в лицето ми,
а над всичко - сирена
на разгневена кола...
Ето: виждам отново очите ти,
но сега са в стъкло отразени;
виждам кратка усмивка
(не за мене, уви, не за мене).
Светофарът разкъсва на мигове
моя порив - отчаян! - към тебе;
миг - и виждам ръката ти,
уловена за дръжка в трамвая;
миг - и виждам косите ти,
разлюлени от струята въздух;
миг - и ти си в зелената рокля;
миг - и жълтата блуза облякла си;
миг - изгряваш отново - с червена пола...
Ти си вече на хиляди части разкъсана,
отразена в стъкла, разпиляна в метали,
от железния грохот далеч си отнесена,
оцветена с дъгата на залеза...
И от погледа ми изгубена
между две мигвания на светофара,
между два удара на сърцето,
в пет часа,
по средата на лятната улица...
Благодаря ти, Поете! За поредния дар...
цитирайПоезията?
цитирайЕх, да можех по-скъпи дарове да ви дам! Но... каквото дал Господ... :)
цитирайМоже и Поезията да бъде. Всичко, което е трудно уловимо... И разкъсано на мигове...
Поздрав, Надя! :))
цитирайПоздрав, Надя! :))
Да, това е! Истинска, неподправена, докосваща. Възхищавам се на таланта Ви!
Благодаря!
цитирайБлагодаря!
Благодаря за добрите думи! :)
цитирайПросто забравих да дишам... :)
цитирайНе говори така, защото пък моето дишане се учестява... :))
цитирайТърсене
Блогрол
1. Дневник и проза "Скритата градина"
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката