Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.06.2009 15:06 - ПОДЛЕЗЪТ
Автор: gor Категория: Поезия   
Прочетен: 3295 Коментари: 9 Гласове:
0



След яростните митинги по зимните площади,
след знамена, възторзи, гладни стачки, клади -
настъпи времето на болка и покруса,
на шокова терапия... И на погнуса.

И слязох в оня подлез с римските мозайки,
за да продавам книги на последните грамотни
срещу стотинките на тъжни майки
и левчета на инженери безработни.

Градът минаваше пред мен: окъсан, мръсен,
дори в неделен ден градът ме гледаше навъсен.

Предлагах му поезия, съвети за любов и глад,
предлагах му романи на Агата Кристи...
Но всеки бе се свил в бърлогата на своя ад
и за разбития си дом очакваше криминалисти.

Не се поспря нито веднъж и кмета
да хвърли поглед към книжлето на поета.

Над подлеза гърмяха джипове и автобуси,
в които може би се возеха банкери и лихвари,
и сутеньори, наркодилъри, убийци и евнуси...
А долу - семкаджии и цветарки, и гайдари.

Стоях така в студа напразно чак до мрак
и в длани духах, и пристъпвах аз от крак на крак.

Мечтаех си да мине някой римски император,
да слезе от карета най-богатата жена...
Да купят - заедно с мраморния театър -
и подлеза, и книгите ми до една.



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. veselinvalev - Страхотна творба! Изстрадан свят. ...
09.06.2009 15:40
Страхотна творба! Изстрадан свят. Покъртителна истинност. И майсторски стих.
цитирай
2. veninski - Знам го оня подлез с римските моз...
09.06.2009 20:15
Знам го оня подлез с римските мозайки,
ширнал се надлъж и шир в села, паланки...

Благодаря ти, Поете! Изживяването беше върховно!
цитирай
3. gor - veselinvalev
09.06.2009 21:08
Благодаря ти, брате Вълев! :)
цитирай
4. gor - veninski
09.06.2009 21:11
Подлезът наистина ти е познат, земляко. Възможно е дори да си ме виждал там. Защото всичко е реалност.
Поздрав! :)
цитирай
5. tota - Eх, поете ....
09.06.2009 22:35
а аз на женския пазар чаках някой да мине и да изкупи цялата сергия с ябълки ...
Това се случи с цяло едно поколение българи, пожертвано в името на псевдодемокрацията ...За кой ли път у нас все в името на демокрацията и физически и морално си отиват българи!! Поздрави за изстраданите стихове!! От тях истина и болка струи...Благодаря ти!!
цитирай
6. mamas - Казваш,
09.06.2009 22:46
няма смисъл да заставаме зад сергията с книги - няма кой да купува...
А кой знае, може мечтата от последните стихове да се сбъдне? (В събота, в Историческия музей...в твоя град.)
цитирай
7. gor - tota
10.06.2009 10:28
И аз благодаря!:)
цитирай
8. gor - mamas
10.06.2009 10:30
Дано сега нещо да се е променило! Успех! :)
цитирай
9. анонимен - Тъжен спомен
02.10.2009 05:08
Здравейте, Иван Вълев! Попаднах тук толкова случайно, а вече няколко часа не откъсвам очи от поезията! Досега се стърпявах, но тези стихове просто ме трогнаха дълбоко в душата ми!!! Ето накратко нещо интересно за "оня подлез с римските мозайки", но погледнато от друг ъгъл - през погледа на детските очи... Съдейки за годините по снимката Ви, можете спокойно да ми бъдете баща. В детайли помня като малко дете какъв ад преживяваха родителите ми (и двамата ерудирани и престижни висшисти), за да ни осигуряват обикновените човешки необходимости на две деца. Пред детските очи от онова време като пред прожектор за фотографско филмче "Ну погоди" наистина се меняха същите потресаващи кадри на прехода. Моята майка се принуди да пробва бизнес и да продава стока на сергия до женския пазар в София... Сутрин с татко излизаха по тъмно, той я караше, а вечер като свършеше работа, я взимаше обратно със стоката - дрехи. Прибираха се пак по тъмно, а децата ни гледаше цял ден баба ни, готвеше, переше, миеше, чистеше, разхождаше ни, разказваше ни какви ли не интересни истории... стараеше се да помогне, жената... Но за нас с брат ми всичко свършваше всяка вечер, когато родителите ни се прибираха след единадесет вечерта, прималяли от умора, майка - и зъзнеща от студ през зимата... Бяхме наистина малки деца, а за горчивите истини за живота четяхме в очите на мама и татко преди още да можем да четем.... И когато се приберяха, за нас сякаш набързо свършваше приказния свят от историите на баба, от филма, който тя гледаше следобед, докато подрежда, от детските игри... Тогава се сърдех, че ето - пак не ми купуват онази топка, че казват, че нямат пари за онази играчка, за шоколад, за по-ново колело... Гледах с неистов детски страх онези с джиповете, отвсякъде чувах долнопробна чалга и вече добре разбирах какво означава наркодилър, какво е мутра, какво е митинг... Днес, години след онези времена и когато всичко се подреди и изглежда да е наред, а аз вече не само мога да чета, а следвам желаната от мен престижна специалност в СУ, с Вашите стихове ме върнахте назад в детството ми и осъзнавам отново, че никога нищо няма да бъде наистина наред за мен. Защото спомените от това обременено детство на мен и на моите приятели са живи и... тъжни... Сещайки се за "оня подлез с римските мозайки", днес като пораснал млад човек се чувствам наистина тъжен и дълбоко съжалявам за всичко това вътре в себе си. Понякога в ежедневието усещам как "оня подлез" за добро или за лошо, е променил нещо в мен, направил ме е по-различен от децата след моето поколение. Наистина е много тъжно и неловко да съжаляваш за неща, които не са зависели от теб, на които си станал неволна жертва и които вече са толкова отминали, а сякаш още близки и понякога осъзнаваш трайните следи от тях след години. Тези Ваши стихове наистина ме трогнаха, изказът Ви е покъртително реален и трогателен и с всяка следваща дума буквално рисува в съзнанието онази тъжна картина на поета-продавач на книги, на отрудените бедни хорица, на пропития в костите студ, на опозицията на двата свята горе – долу и, най-сетне, на угрижения, уморен поглед на моята майка през онези времена.... Е, днес вече това е минало-заминало, но дано Вашите деца и внуци и, дай Боже, един ден и моите, не срещат никога модел на такива тъжни картини, освен в поезията и изкуството!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gor
Категория: Изкуство
Прочетен: 1282055
Постинги: 675
Коментари: 3010
Гласове: 17006
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031