Гениална песен, Ваньо! Нежност и тъга на невъзвратимо непреходното от сезона на дюните в морето на чувствата ни. Подарък за вечността на щастието от красотата на спомена, силата и духа на два големи таланта в пълн синхрон на текста и музика.
Поклон пред таланта ти, Ваньо.

Благодаря за поздрава!

Красива песен и аз я обичам!:)))

Черноморието ни е съсипано от псевдолукса и претенциозния кич!
Текстът на тази песен е нежен, носталгичен, жив, чувствен, неповторим!
Завладява те от първия път, пренася те във времената, когато младостта ни все още беше в нас, но вече почти скрила се зад ъгъла на големите ни надежди за нещо единствено и неповторимо!
Прекрасна песен!

Винаги ми става топло на душата, като я слушам.

Имам си я в "Предпочитани", но пак си я пуснах... И мисля, че всички, като Дима, често треперим в летните си ризи... уви...не от възторг... По "Христо Ботев" съм слушала историята на песента... Май китарата също е на Пламен Ставрев?! Изобщо - една от вечните си е - и като текст, и като музика, и като аранжимент, и като изпълнение!!!

Аз също си я обичам

Обичам да я слушам...

Пламен Ставрев ни напусна, приятели. Песента "Лятото" завинаги ще остане свързана с неговата китара, с неговия глас. Остава ни сега да треперим в летните си ризи...