ами вземи пий една ракия бе човек.

Това правя в момента. Не личи ли?
(Обикновено не одобрявам анонимни коментари, но понеже съветът ти ми хареса...)

Аз тъгувам за гугутките. Толкова нежно гукаха!

печеният гълъб е деликатес. ;)
Шегувам се, прости ми за което. Май сме на една вълна днес - за бялото в крилата...:)
Поздрави.:))

ама нали е още лято!;) нека се усмихнем!))

И гълъбите като живота, Гор! Сивото преобладава.
Да са ти живи спомените, че някои и спомени нямат.
Беше ми хубаво да прочета!
Поздрав! :)

никога не стига, затова го мечтаем...Зарадвах се, че си вдигнал завесата днес :)

Но все още ги има, Гор... срещам ги понякога... но дали за децата ми след време няма да останат само някакъв поизбледнял спомен от детските години...?!

Поздрави, Гор!

Отънява доброто. И вестоносците му чезнат. Затова пък продажбите на папагали в клетки бележат ръст.

–––––––––––––––

Привет, Гор ! :)

За белите гълъби трябва да плачем , да вием до болка, зощото ние им сменихме цвета и нрава! Дано се опомним навреме.Дано разбрем, че белите гълъби -това са душите ни. Хора ,защо посивяха душите ни?!!!

Благодаря на всички, които коментираха този текст. Разбрах, че имам съмишленици по "въпроса" за белите гълъби. :)

Гугутката (Streptopelia decaocto) е постоянна птица от семейство Гълъбови, разпространена по много места, включително България. Един от най-големите колонизатори на птичия свят. В Европа е описана за първи път в България през 1838 г. в по...крайнините на Пловдив от Имре Фривалдски."

Оказва се, че гугутката е описана най-напред в Пловдив. Тогава в покрайнините, но сега там са кварталите на широкия център. Това обяснява защо съм свикнал от малък с нейното гу-гу-гу - толкова приятно, успокояващо, някакси домашно... Допреди десетина години гугутки кацаха на моята тераса и кълвяха здравеца и паричката (едно цвете с дребни, но дебели и сочни листенца). Не се плашеха от моето присъствие, само ме поглеждаха любопитно. После неусетно изчезнаха. На тяхно място се появиха гълъбите, но сред тях нямаше бели. Предполагам, че гълъбите прогониха своите братовчедки
гугутките. Когато имаше дворове на ТКЗС-та и складове за жито и царевица, гугутките се хранеха там. Сега тази безплатна храна намаля. А контейнерите за боклук, където гугутките намираха остатъци от хляб, сега се прочистват от клошарите. Появиха се речните чайки, които са по-нахални и кресливи. Затоплянето позволи на гугутките да се преселят в по-северните страни (Унгария, Румъния и др.)
Но аз вярвам, че гугутките един ден ще се завърнат. :)

Вчера видях две гугутки на дървото до моя прозорец. Отначало не повярвах на очите си. Но те ми се обадиха с глас: гу-гу-гу! Тогава повярвах поне на ушите си. Дано да не са случайни туристи! :))

Стана ми интересно,че и друг наш общ приятел от Фейсбук,пише за белите гълъби в коментарите си.
Колко много си приличат хората в мислите ,чувствата и думите си понякога,когато имат контакт,дори и малък да е той.
Нека има бели гълъби и летят над нас, и носят блага вест!

Тъгуавм за белите гълъби...тъгувам за детството си в Бургас, тъгувам за голямата си любов...Иване, прекрасно есе,, което ме кара още, и още да тъгувам!
Поздравления! Вили

и затова реших и ти изпартих по фейса една бяло гълъбица и за муза!