Прочетен: 3984 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 26.01.2011 08:16
9. Рейни бийч.
- Това не е Съни бийч, това е Рейни бийч - сърдито ми казва един европеец. Изглежда мислеше, че аз съм този, дето спира и пуска дъжда.
- Оплачи се на големия шеф - соча нагоре с палец, а после и с показалец, но онзи гледа тъпо и аз продължавам - Бога Всемогъщи; Виракоча; Великия дух Маниту...
- Я си... - през рамо подхвърля туриста и се изгърбва под дъжда.
- И аз твойта! - отвръщам без злоба, колкото да защитя родината.
Никой не е на кеф тая нощ. Вали от часове и гражданите на Съюза са пропълзяли в дупките наоколо. Само от време на време по някой спира, колкото да повърне пред магазина, да се потъркаля в локвите или да покрещи. Но тези дни не ми се пише за пияници. Омръзнали са ми до смърт. Започвам да разбирам тия типове, които влизат с пушка в старото училище и застрелват де що видят. Ще ми се да хвана някоя тръба и да утрепя няколко германеца. Няма да е нещо ново. С тях винаги така се случва. Погледнете им историята - вършат гадости известно време, после съседите им идват и ги спукват от бой.
Нощта е дъждовна, работата е малко и за първи път от две седмици, ми остава малко време да помисля за родата от блогбегето.
Събрал съм ви десетки случки за пияни, наакани, припаднали,сакати, предрусали, протрити, ограбени, обсебени, летящи, откачени, пророци и обикновени напикани. Ще ви ги разкажа някой път. Но от много време не съм виждал нормален човек и тия типове ми предизвикват творчески запек. Вярно е, че снощи мина един полицай и поне двадесет минути никой не счупи бутилка и не пика на плочките. Това се вика респект. Той полицая нямаше такива намерения. Една проститутка му беше избягала и той я търсеше, човека...
Работя през нощта. Опитвам се да спя през деня. Вчера съседа ми по стая имаше свободен ден и се забавляваше добре. Ето как. Изчакваше ме да задремя и тогава набираше мобилния ми телефон. Според него много смешно съм се стряскал от звъненето. Като звънна за пети път реших да поизляза, вместо да си задълбочаваме добросъседството. И видях чудеса. Не говоря за слънцето. Хората бяха различни. По алеите вървяха семейства и двойки, майки с деца и младежи с чисти дрехи, даже един фокусник. И морето си беше там, бях забравил колко е близо - на петдесет метра от магазина.
И сега, в тази мокра нощ, на този дъждовен бряг, си припомних, че това място има и светла страна. Някой ден някой ще ни я опише. Заради светлината реших да не разказвам нищо днес - просто ви казвам, че съм още тук и не съм побягнал. Нали и между нас понякога се появява светлина. Толкова години само губя приятели, а ето, че сега сред вас откривам нови.
Хубав ден!
)))))))))))))
ае горе главата де, ние пак сме тука :)
Поздрави!
Благодаря ти, поздрави и на теб!
12.07.2010 19:10
Тук никога не личи творчески запек, само иронично-весел поглед към живота. Като хапче за настроение ми е. В блоговете на творчески запечените подмирисва стабилно. :)
Израза творчески з. гепих от чудесната книга на Стивън Кинг "За писането: Мемоари на занаята". Тука можем да поразсъждаваме и за състоянието обратно на творческия з., така наречена творческа д., но давай да спрем, че наистина ще осмърдим блога.