Постинг
19.04.2010 20:58 -
Срещнах черната жена от моето стихотворение
Автор: gor
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2022 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 19.04.2010 21:44
Прочетен: 2022 Коментари: 5 Гласове:
21
Последна промяна: 19.04.2010 21:44
Срещнах персонаж от стихотворението си "Черната жена". Началото му беше: "Черната жена в контейнерите рови."
Днес като изхвърлях боклука в близките контейнери, видях нещо, което беше потънало с горната половина на тялото си в дълбокия почти празен казан. Навън стърчаха само два крака, обути в износени гуменки. Продължението беше черен анцуг. Не можеше да се разбере мъж ли е или жена. Попитах, само за да кажа нещо и да дам знак, че ще хвърля торбичка с боклук:
- Какво търсиш?
Черната жена така се стресна, така изстена, така замаха с крака, че аз се изплаших да не й прилошее. Оттласна се някак от контейнера и стъпи на земята:
- Капачки.
Сега вече видях лицето й. Дребно, слабо, черно-сиво. Телцето й беше високо колкото контейнера. В найлоновата торбичка наистина подрънкваха капачки от бурканчета или кой знае от какво. Гледаше ме със страх. Сигурно често я бяха ругали, а дори може и да са я били.
Прииска ми се да й се извиня, че съм я стреснал. Но бързо си дадох сметка, че това още повече ще я обърка. Казах само:
- Продължавай, не бой се!
Тогава тя се усмихна щастливо.
Олигарсите сами ли си изхвърлят боклука в кентейнерите? Виждат ли такива щастливи усмивки?
Иван Вълев
Послепис:
Приятели ме посъветваха да пусна отново стихотворението. Ето го:
Черната жена
Черната жена в контейнерите рови,
а след нея седем кучета вървят.
Те я пазят, те на всичко са готови,
те са влюбени в човешката й плът.
Тя ще им подхвърля птичи кости,
а пък вечер в изоставено мазе
ще й бъдат охранители и гости
и ще топлят вкочанените нозе.
Впили предан поглед в дрехите й черни,
те навсякъде я следват мълчешком.
Нейна свита те са, поданици верни
и гвардейци пред случайния й дом.
Нежно ги ругае и ги възпитава,
вика ги със седем странни имена.
И заспива на една дъска корава
кучешката майка, черната жена.
Иван вълев
Днес като изхвърлях боклука в близките контейнери, видях нещо, което беше потънало с горната половина на тялото си в дълбокия почти празен казан. Навън стърчаха само два крака, обути в износени гуменки. Продължението беше черен анцуг. Не можеше да се разбере мъж ли е или жена. Попитах, само за да кажа нещо и да дам знак, че ще хвърля торбичка с боклук:
- Какво търсиш?
Черната жена така се стресна, така изстена, така замаха с крака, че аз се изплаших да не й прилошее. Оттласна се някак от контейнера и стъпи на земята:
- Капачки.
Сега вече видях лицето й. Дребно, слабо, черно-сиво. Телцето й беше високо колкото контейнера. В найлоновата торбичка наистина подрънкваха капачки от бурканчета или кой знае от какво. Гледаше ме със страх. Сигурно често я бяха ругали, а дори може и да са я били.
Прииска ми се да й се извиня, че съм я стреснал. Но бързо си дадох сметка, че това още повече ще я обърка. Казах само:
- Продължавай, не бой се!
Тогава тя се усмихна щастливо.
Олигарсите сами ли си изхвърлят боклука в кентейнерите? Виждат ли такива щастливи усмивки?
Иван Вълев
Послепис:
Приятели ме посъветваха да пусна отново стихотворението. Ето го:
Черната жена
Черната жена в контейнерите рови,
а след нея седем кучета вървят.
Те я пазят, те на всичко са готови,
те са влюбени в човешката й плът.
Тя ще им подхвърля птичи кости,
а пък вечер в изоставено мазе
ще й бъдат охранители и гости
и ще топлят вкочанените нозе.
Впили предан поглед в дрехите й черни,
те навсякъде я следват мълчешком.
Нейна свита те са, поданици верни
и гвардейци пред случайния й дом.
Нежно ги ругае и ги възпитава,
вика ги със седем странни имена.
И заспива на една дъска корава
кучешката майка, черната жена.
Иван вълев
така, както е двойно - май всички сме я срещали, вече я разпознаваме!
Поздравления!
цитирайПоздравления!
2.
анонимен -
Ivo
20.04.2010 00:21
20.04.2010 00:21
Виж репортажа на един мой съученик: http://development.thinkaboutit.eu/think3/post/guest_-_shider_popovs_on_the_street_in_the_mud_video_report
"тази жена търси бутилки и хартия. повечето бутилки, които намира, й донасят 3 стотинки. един път тя беше очарована да намери бутилка, която струва 5 стотинки. понякога се налага да рови по цял ден за да си купи един хляб. а понякога - и повече."
цитирай"тази жена търси бутилки и хартия. повечето бутилки, които намира, й донасят 3 стотинки. един път тя беше очарована да намери бутилка, която струва 5 стотинки. понякога се налага да рови по цял ден за да си купи един хляб. а понякога - и повече."
3.
marcusjunius -
Наскоро един човек, по-мъдър от мен ...
20.04.2010 08:30
20.04.2010 08:30
Наскоро един човек, по-мъдър от мен (неслучайно - жена), ми каза - "Хората свикват с щастието и тогава започват да искат постоянни нови причини да бъдат щастливи, като забравят, че вече имат всички възможни." Аз бих добавил - и това забравяне ги прави нещастни... Парадокс.
цитирайПоздрави от Родопите, приятелю!
цитирайРеших да отговоря на въпроса ти, прескачайки реторичността му:
"Олигарсите сами ли си изхвърлят боклука в кентейнерите? Виждат ли такива щастливи усмивки?"
В контейнерите изхвърлят боклука си само нормалните хора. Олигарсите ставайки олигарси, всъщност престават да бъдат хора. И няма как да видят истински щастливи усмивки. На тях им се усмихват само за пари и по служба. А истината не е в парите. Това е истината, Ваньо.
цитирай"Олигарсите сами ли си изхвърлят боклука в кентейнерите? Виждат ли такива щастливи усмивки?"
В контейнерите изхвърлят боклука си само нормалните хора. Олигарсите ставайки олигарси, всъщност престават да бъдат хора. И няма как да видят истински щастливи усмивки. На тях им се усмихват само за пари и по служба. А истината не е в парите. Това е истината, Ваньо.
Търсене
Блогрол
1. Дневник и проза "Скритата градина"
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката
