Лятото :: Ергенуване с Радой в Созопол

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.03.2010 18:54 - Ергенуване с Радой в Созопол

Прочетен: 1656 Коментари: 4 Гласове:

Радой Ралин някога беше прочел мои преводи на фрашки от полския ренесансов поет Ян Кохановски. Това му е било достатъчно, за да запомни името ми.
В края на едно лято за няколко дни бяхме едновременно в малката станция на СБП в Созопол. Срещахме се на вечеря в стола. Една вечер той шумно обяви:
- Ама ти защо не кажеш, че си същият оня, дето преведе епиграми на Кохановски (той си ги наричаше епиграми)? Четох ги в "Стършел".
И започнахме разговор. С Радой това не беше никак трудно. Подхвана темата за Атанас Далчев. Говореше с любов и възхищение за покойния вече поет. Цитираше строфи и цели стихотворения. После изведнъж каза:
- Хайде тази вечер да ергенуваме с теб в Созопол. Ти не познаваш новите кръчми. Ще ти ги покажа.
И тръгнахме. На всяка крачка хората, предимно местните, го поздравяваха, питаха го нещо, шегуваха се. Имаха си недовършени разговори и шеги. Щом влезехме в кръчма, първата работа на Радой беше да ме представи:
- Запознайте се, запознайте се с един млад поет от Града на тепетата... Водя го да му покажа и вашата кръчма. Я как хубаво сте я обзавели, миналата година още не беше така...
Веднага му освобождаваха маса, предлагаха напитки. Но Радой отказваше:
- Ние само минаваме. Друга вечер ще дойдем специално. Хайде да вървим, че ни чакат момичетата.
Като излезехме, го питах учудено:
- Какви момичета, Радой?
- Ами студентките, студентките - загадъчно се усмихваше той.
- Какви студентки? Стари сме за студентки...
- За момичетата няма стари мъже, запомни от мен! Има интересни или скучни.
Озовахме се пред някакво общежитие за студентки. Която не мина, само тя не го поздрави. Зяпах удивен. Разговаряха с него като със стар познат.
По едно време излязоха две красавици. Облечени и гримирани като за конкурс за мис Созопол...
- Това са нашите! - обяви на висок глас Радой. - И към тях: - Хайде, забавихте се, откога ви чакаме с моя приятел. Запознайте се... (И пак започна да ме представя с хвалби, каквито чувах за пръв път за себе си.)
Седнахме в един открит ресторант. Радой поръча хубаво бяло вино и някакво мезе. И започна духовит и интересен разговор с момичетата. Не за поезия, а за техния живот и изобщо за живота. Студентките се поотпуснаха, смееха се. Виждаше се, че се гордеят, когато погледите на останалите посетители се насочваха към нашата маса. А непрекъснато минаваха познати на Радой, спираха се, разговаряха с него.
Накрая, когато дойде келнерът, аз предложих да си разделим сметката. Но Радой се възмути:
- Дума да не става! Тази вечер вие бяхте мои гости.
Още няколко вечери обикаляхме с него Созопол. И отново разговори за Далчев, за Вутимски, за Иван Пейчев, за Веселин Ханчев... Забравихме "нашите" студентки. Впрочем аз ги забелязах на плажа да се боричкат със свои връстници... Но не казах на Радой.

Иван Вълев

Нагоре