Постинг
05.03.2010 10:03 -
Как свалих Тодор Живков :)
Пролетта на 1989 г. Зад бюрото ми в директорския кабинет на Културния център във Варшава виси стандартният портрет на др. Тодор Живков. Останал там от години. В другите стаи също има портрети. В кабинета на главния счетоводител например - портрет на Георги Димитров. Никъде няма картина на български художник.
Направихме изложба на Енчо Пиронков. Той е щедър художник и за благодарност подари една своя картина на центъра - "Копачки". "Ама, Иване, да я окачите на подходящо място, а не да стои в склада" - поставя условие моят съгражданин. Обещавам му.
Няколко дни картината стои облегната на библиотеката в кабинета, чиито две стени са изцяло остъклени. Оглеждам се за свободна стена - няма... Очевадно става, че единственото подходящо място е зад бюрото ми. Но то е заето от портрета на Първия. Една сутрин казвам на домакина: "Пане Станиславе, свалете този портрет и окачете на негово място картината." Полякът ме поглежда малко смутено, но изпълнява. После пита: "А този къде да окача, господин директор?" Отговарям му спокойно: "Занесете го долу в склада." Пан Станислав вече се усмихва хитровато и изпълнява.
Картината на Енчо Пиронков пасва чудесно на тази стена. Една млада българска селянка копае или може би напоява царевица. Почти се е изгубила сред високите стъбла.
Никой дори не заблязва промяната. Но след няколко дни идва по служебна работа Кина Бояджиева, съветник по културните въпроси в посолството. На разговора присъства и главният счетоводител. Кина Бояджиева веднага забелязва картината: "Много хубава картина. Подари ли ви я Енчо?" Счетоводителят бърза да доложи: "Да, подарена е. Другарят Вълев не можа да намери друго място и свали потрета на другаря Живков." И се смее ехидно. Бояджиева остава спокойна, казва: "Да, на тази стена стои добре." Счетоводителят е разочарован.
До края на мандата ми не се случи нищо. Полските гости поглеждаха с интерес към картината. Някои, които бяха идвали и по-рано, казваха: "Охо, промяна..."
А тя, Промяната, настъпи след няколко месеца.
Иван Вълев
Направихме изложба на Енчо Пиронков. Той е щедър художник и за благодарност подари една своя картина на центъра - "Копачки". "Ама, Иване, да я окачите на подходящо място, а не да стои в склада" - поставя условие моят съгражданин. Обещавам му.
Няколко дни картината стои облегната на библиотеката в кабинета, чиито две стени са изцяло остъклени. Оглеждам се за свободна стена - няма... Очевадно става, че единственото подходящо място е зад бюрото ми. Но то е заето от портрета на Първия. Една сутрин казвам на домакина: "Пане Станиславе, свалете този портрет и окачете на негово място картината." Полякът ме поглежда малко смутено, но изпълнява. После пита: "А този къде да окача, господин директор?" Отговарям му спокойно: "Занесете го долу в склада." Пан Станислав вече се усмихва хитровато и изпълнява.
Картината на Енчо Пиронков пасва чудесно на тази стена. Една млада българска селянка копае или може би напоява царевица. Почти се е изгубила сред високите стъбла.
Никой дори не заблязва промяната. Но след няколко дни идва по служебна работа Кина Бояджиева, съветник по културните въпроси в посолството. На разговора присъства и главният счетоводител. Кина Бояджиева веднага забелязва картината: "Много хубава картина. Подари ли ви я Енчо?" Счетоводителят бърза да доложи: "Да, подарена е. Другарят Вълев не можа да намери друго място и свали потрета на другаря Живков." И се смее ехидно. Бояджиева остава спокойна, казва: "Да, на тази стена стои добре." Счетоводителят е разочарован.
До края на мандата ми не се случи нищо. Полските гости поглеждаха с интерес към картината. Някои, които бяха идвали и по-рано, казваха: "Охо, промяна..."
А тя, Промяната, настъпи след няколко месеца.
Иван Вълев
Търсене
Блогрол
1. Дневник и проза "Скритата градина"
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката
