Постинг
01.03.2010 06:04 -
Кръг и парабола (откъси от новела)
(Продължение)
Вратата се затваря с трясък. Може би от течението. Няма смисъл да звъня.
След малко започва дежурството на моята смяна. Ако не стигна навреме до радиолокационната станция, момчетата ще ме ругаят, защото е трудно с един човек по-малко. Дано намеря пряката пътека.
Сега пътеката е скрита от снега. Никой не е минавал скоро оттук. Виждам само благодарение на далечните отблясъци на светлините, които идват от прозорците на високите блокове. Никаква тежест в гърдите. Лек съм, гладен съм, взирам се и търся дървото, моето черно самотно дърво на ръба на високото плато. Старая се да не мисля за Светла, но щом прогоня образа й от съзнанието си, започвам да мисля за Джема.
Пътеката е по-скоро замръзнало дере. От време на време се подхлъзвам и се свличам няколко метра назад. Улавям се за храсти и се изкатервам отново. Вече не мисля за времето. Старая се само да вървя напред и нагоре.
Над мене просветля небе. Стигнал съм до платото. Но къде е дървото? Нямаше го. Помислих си, че съм излязъл на друго място, огледах се и видях голяма неравна купчина сняг. Тръснах полегналите клони и разбрах, че дървото е повалено. Привечер вятърът тук е бил много силен. Щръкнаха голи черни клонки. На откритото пространство беше по-светло и погледнах часовника си. Минаваше девет. Затичах през снега, неравномерно навят връз угарта.
Червените светлинки на станцията проблясват. Антените се въртят. Тичам, без да търся пътеки. Снегът е навсякъде. Вече съм близо и ми е някак спокойно. Бих могъл и на четири крака да допълзя.
Отварям вратата на кабината... Лъхва ме топъл въздух.
- Другарю лейте... - започвам по устав. Но лейтенантът ме прекъсва:
- Без обяснения! Сядай си на мястото!
Не успявам да седна, а грохвам върху стола. Никой не забелязва това. Слагам слушалките на главата си. Гласове и звуци от друг, затворен свят. Моят глас също се намесва с последните данни за движението на самолетите в огромния кръг от неколкостотин километра. Електронен лъч се върти пред очите ми и чертае концентрични кръгове. Белите точици на отразените самолети се движат по някакви странни параболи. Една от тях е параболата на моя живот. Тя едва сега започва.
(Край)
Иван Вълев Добави коментар ·Харесва миНе харесвам Даниела Младенова и Snejanka Toteva харесват това. Snejanka Toteva Много увлекателно написано. Отдавна не бях чела толкова хубава българска проза. Може би защото все по-рядко ми се случва да чета. Речта се лее и никакви словесни еквилибристики не се набиват в съзнанието ми(били те и виртуозно формулирани). Ще има ли още откъси и от други произведения ? 01 февруари в 12:02 · Иван Вълев Благодаря ти! :)
Когато го писах, бях много млад. Сега не мога да пиша така. Мога да пусна още откъси от "Скритата градина", но не зная дали има интерес. 01 февруари в 21:32 · Snejanka Toteva Ами на мене ми е интересно, а пък аз трудно задържам вниманието си напоследък върху някакво литературно четиво. В смисъл, по-дълъг разказ или роман. Харесвам и откъсите от "Скритата градина". С удоволствие бих прочела още от тях... Е, и стихове също - прекрасни са. И преводи. Не бях чела преводи на полски класици, но онова, което имах възможност да прочета през последните няколко месеца тук, също много ме впечатли. :))
Вратата се затваря с трясък. Може би от течението. Няма смисъл да звъня.
След малко започва дежурството на моята смяна. Ако не стигна навреме до радиолокационната станция, момчетата ще ме ругаят, защото е трудно с един човек по-малко. Дано намеря пряката пътека.
Сега пътеката е скрита от снега. Никой не е минавал скоро оттук. Виждам само благодарение на далечните отблясъци на светлините, които идват от прозорците на високите блокове. Никаква тежест в гърдите. Лек съм, гладен съм, взирам се и търся дървото, моето черно самотно дърво на ръба на високото плато. Старая се да не мисля за Светла, но щом прогоня образа й от съзнанието си, започвам да мисля за Джема.
Пътеката е по-скоро замръзнало дере. От време на време се подхлъзвам и се свличам няколко метра назад. Улавям се за храсти и се изкатервам отново. Вече не мисля за времето. Старая се само да вървя напред и нагоре.
Над мене просветля небе. Стигнал съм до платото. Но къде е дървото? Нямаше го. Помислих си, че съм излязъл на друго място, огледах се и видях голяма неравна купчина сняг. Тръснах полегналите клони и разбрах, че дървото е повалено. Привечер вятърът тук е бил много силен. Щръкнаха голи черни клонки. На откритото пространство беше по-светло и погледнах часовника си. Минаваше девет. Затичах през снега, неравномерно навят връз угарта.
Червените светлинки на станцията проблясват. Антените се въртят. Тичам, без да търся пътеки. Снегът е навсякъде. Вече съм близо и ми е някак спокойно. Бих могъл и на четири крака да допълзя.
Отварям вратата на кабината... Лъхва ме топъл въздух.
- Другарю лейте... - започвам по устав. Но лейтенантът ме прекъсва:
- Без обяснения! Сядай си на мястото!
Не успявам да седна, а грохвам върху стола. Никой не забелязва това. Слагам слушалките на главата си. Гласове и звуци от друг, затворен свят. Моят глас също се намесва с последните данни за движението на самолетите в огромния кръг от неколкостотин километра. Електронен лъч се върти пред очите ми и чертае концентрични кръгове. Белите точици на отразените самолети се движат по някакви странни параболи. Една от тях е параболата на моя живот. Тя едва сега започва.
(Край)
Иван Вълев Добави коментар ·Харесва миНе харесвам Даниела Младенова и Snejanka Toteva харесват това. Snejanka Toteva Много увлекателно написано. Отдавна не бях чела толкова хубава българска проза. Може би защото все по-рядко ми се случва да чета. Речта се лее и никакви словесни еквилибристики не се набиват в съзнанието ми(били те и виртуозно формулирани). Ще има ли още откъси и от други произведения ? 01 февруари в 12:02 · Иван Вълев Благодаря ти! :)
Когато го писах, бях много млад. Сега не мога да пиша така. Мога да пусна още откъси от "Скритата градина", но не зная дали има интерес. 01 февруари в 21:32 · Snejanka Toteva Ами на мене ми е интересно, а пък аз трудно задържам вниманието си напоследък върху някакво литературно четиво. В смисъл, по-дълъг разказ или роман. Харесвам и откъсите от "Скритата градина". С удоволствие бих прочела още от тях... Е, и стихове също - прекрасни са. И преводи. Не бях чела преводи на полски класици, но онова, което имах възможност да прочета през последните няколко месеца тук, също много ме впечатли. :))
Прочетох и коментарите тук, Ваньо. Мисля, че каквото и да публикуваш от младите си години, ще е много интересно, и ще абсолютно автентичен документ. Защото ние наистина вече не можем да пишем така, както сме писали тогава в младите си години. Защото това са мисли, чувства, рефлексии, които са запечатана тогава. И в тях е автентичното и чистото. Дори понякага да ни се струва, че имат своята "наивност". Но пък, може би, имаме нужда сега точно от тази наша "отминала и тогавашна чистота и наивност." За да сме цялостни.
Сърдечни поздрави!
цитирайСърдечни поздрави!
за това, което сте написали - настина вълнуващо и правдиво.
цитирайНа Баба Марта - Елин Пелин
Плети, плети, Бабо Марто,
изплети ми мартенички,
да ги вържем на ръчички,
да излезем на полето,
да наберем иглика,
кукуряк и минзухарче,
да посрещнем гостенките –
лястовички бързокрили,
кукувица самотница
кърко-щърко жабара,
че ни водят пролетта,
да натопли земята,
да разтупка сърцата.
цитирайПлети, плети, Бабо Марто,
изплети ми мартенички,
да ги вържем на ръчички,
да излезем на полето,
да наберем иглика,
кукуряк и минзухарче,
да посрещнем гостенките –
лястовички бързокрили,
кукувица самотница
кърко-щърко жабара,
че ни водят пролетта,
да натопли земята,
да разтупка сърцата.
Изчитам на един дъх всичко написано от Вас, защото ми харесва!!
цитирайТърсене
Блогрол
1. Дневник и проза "Скритата градина"
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката