Постинг
28.01.2010 10:36 -
Моите "лични полета" (4)
- Кое е това, след което най-продължително си бягал?
- Миражите. На любовта, на поезията, на социалната справедливост, на съвършените човешки отношения. Не ги настигнах. Май ще се окаже, че смисълът е в самото тичане след тях.
А всеки ден тичам след хляба.
- Какво съсипва поета?
- Дребнавостите, свързани с бита. Борбата за насъщния. Делникът. Неграмотността на духа - на улицата, в града, в столицата, навсякъде. Някои поети успяват да превъзмогнат всичко това.
Но има и нещо друго, което съсипва поета - позьорството, неискреността, лъжата.
- Днес не е ли безсмислено да се пише поезия, след като никой не я чете, а и не се печели от нея?
- Да, безсмислено е. Но все повече хора пишат. А какъв е смисълът да се печелят пари? Само за да си плащаме тока и парното ли? Ами какъв е смисълът да се живее? Бих могъл да не пиша. Но какъв е смисълът да не се пише? Диша ми се, та си дишам...
- Най-оптимистичната ти мисъл напоследък?
- Гладен народ на сит управник не вярва.
- Трите неща, които обичаш повече от всичко?
- Слънцето, децата, поезията.
- А трите, които ненавиждаш?
- Глупостта, алчността, насилието.
- Поетът, чиито стихове и до днес са ти духовна опора?
- Не мога да посоча само един. Много са. В различни моменти са ми нужни различни поети. Не винаги най-известните.
- Къде е изворът на поезията?
- Мога да отговоря само с една дума: в живота. Но ако трябва да разширя този отговор - в обичта към хората, към природата, в склонността на човека да си играе, да се забавлява с езика (поезията освен всичко друго е и игра), а може би и в човешката самота.
- На какво според теб още не му е дошло времето?
- На доверието в човека.
- Твоето предупреждение (съвет, послание) към бъдещето?
- Безсмислено е. Бъдещите хора не слушат задгробни гласове. Мога да кажа само от какво ме е страх. От настъплението на Пустинята - както в прекия, така и в преносния смисъл на думата. Ние всеки ден опожаряваме и изсичаме горите си и скоро България ще заприлича на Сомалия. Ние всеки ден увеличаваме неграмотността и невежеството, губим човешката си индивидуалност и заприличваме на клонинги. Губим своята човешка естественост. Тези неща са невъзстановими. Скоро ще свърши търпението на най-бедните слоеве от населението и ще избухнат гладни бунтове. Те могат да се изродят в етнически. Ще се търси вина у различните. Родолюбието ще се изроди в шовинизъм, расизъм, в омраза към успелите и богатите. Всичко това ще бъде следствие от бедността, от мизерията. Никакъв популизъм и нови обещания няма да помогнат. Казах, че това са само страхове. То може да бъде избегнато. Ако тези, които управляват, наистина имат морал и повече въображение.
Край
Иван Вълев
- Миражите. На любовта, на поезията, на социалната справедливост, на съвършените човешки отношения. Не ги настигнах. Май ще се окаже, че смисълът е в самото тичане след тях.
А всеки ден тичам след хляба.
- Какво съсипва поета?
- Дребнавостите, свързани с бита. Борбата за насъщния. Делникът. Неграмотността на духа - на улицата, в града, в столицата, навсякъде. Някои поети успяват да превъзмогнат всичко това.
Но има и нещо друго, което съсипва поета - позьорството, неискреността, лъжата.
- Днес не е ли безсмислено да се пише поезия, след като никой не я чете, а и не се печели от нея?
- Да, безсмислено е. Но все повече хора пишат. А какъв е смисълът да се печелят пари? Само за да си плащаме тока и парното ли? Ами какъв е смисълът да се живее? Бих могъл да не пиша. Но какъв е смисълът да не се пише? Диша ми се, та си дишам...
- Най-оптимистичната ти мисъл напоследък?
- Гладен народ на сит управник не вярва.
- Трите неща, които обичаш повече от всичко?
- Слънцето, децата, поезията.
- А трите, които ненавиждаш?
- Глупостта, алчността, насилието.
- Поетът, чиито стихове и до днес са ти духовна опора?
- Не мога да посоча само един. Много са. В различни моменти са ми нужни различни поети. Не винаги най-известните.
- Къде е изворът на поезията?
- Мога да отговоря само с една дума: в живота. Но ако трябва да разширя този отговор - в обичта към хората, към природата, в склонността на човека да си играе, да се забавлява с езика (поезията освен всичко друго е и игра), а може би и в човешката самота.
- На какво според теб още не му е дошло времето?
- На доверието в човека.
- Твоето предупреждение (съвет, послание) към бъдещето?
- Безсмислено е. Бъдещите хора не слушат задгробни гласове. Мога да кажа само от какво ме е страх. От настъплението на Пустинята - както в прекия, така и в преносния смисъл на думата. Ние всеки ден опожаряваме и изсичаме горите си и скоро България ще заприлича на Сомалия. Ние всеки ден увеличаваме неграмотността и невежеството, губим човешката си индивидуалност и заприличваме на клонинги. Губим своята човешка естественост. Тези неща са невъзстановими. Скоро ще свърши търпението на най-бедните слоеве от населението и ще избухнат гладни бунтове. Те могат да се изродят в етнически. Ще се търси вина у различните. Родолюбието ще се изроди в шовинизъм, расизъм, в омраза към успелите и богатите. Всичко това ще бъде следствие от бедността, от мизерията. Никакъв популизъм и нови обещания няма да помогнат. Казах, че това са само страхове. То може да бъде избегнато. Ако тези, които управляват, наистина имат морал и повече въображение.
Край
Иван Вълев
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Дневник и проза "Скритата градина"
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката
