Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.01.2010 10:13 - Моите "лични полета"
Автор: gor Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2175 Коментари: 4 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
През 2004 година Издателска къща "Жанет 45" - Пловдив издаде книгата на пловдивския журналист Здравко Гълъбов "Лични полета". В нея са представени с интервюта, стихове и много снимки някои от пловдивските поети като Добромир Тонев, София Несторова, Йордан Велчев и др. Сред "и др." се оказа и вашият познат (донякъде) Иван Вълев... На тези, които не са виждали и чели тази книга, ще предложа интервюто с него. :-)

Из "Лични полета"

- Още ли си склонен да вярваш на детското си убеждение, че Поет е равно на "поет от Бога"?

- Е, не точно "от Бога", защото аз не съм вярващ, но все пак трябва да те е "поело" нещо - вятър, вяра, порой, любов... Изобщо някаква стихия, която да те откъсне от земята. И колкото си по-невинен, колкото си по-наивен, толкова по-лесно ще те поеме и вдигне стихията. Отначало си мислиш, че летиш насън, но когато усетиш, че няма къде да стъпиш, осъзнаваш, че събудиш ли се, ще паднеш отвисоко. Имам едно такова стихотворение - "Илюзия с кон". А поетият наивник най-много се страхува от свободното падане на телата. Затова маха ли маха с крилата, докато слънцето разтопи восъка. Всъщност темата за летенето и падането, за крилете и корените се оказа основна за моята поезия. Знам, че тя не е нова, но пък отразява човешката същност.

- Промяната, която желаеш?

- Додея ми от промени... Не може ли да се върна в детството? Ако е нужен по-сериозен отговор: желая промяната, за която мечтаехме преди 10 ноември 1989 година, но която не стана. Тогава си имахме генерален секретар, сега си имаме "цар". Желая истинска демокрация в една "чиста и свята република". Такава промяна може да се извърши само от интелигентни хора, чиито идеали не минават през корема.
А в по-общ план си давам сметка, че никоя промяна не може да задоволи човека, защото неговият дух, неговите стремежи вървят много напред и личният идеал не може да се слее с обществения в границите на краткия човешки живот.


- Кое е това, което, за разлика от останалите, поетът може да си представи, да докосне?

- Не само поетът, а всеки човек с необикновено силно въображение може да има различни визии, които в миналото са наричали "видения". Говори се например, че Адам Мицкевич имал такива видения. За всеки това нещо може да бъде различно: Космосът, Смъртта, Любовта, Времето... Абстрактното придобива конкретни образи. Струва ми се, че точно това е поезията. Аз предпочитам такава поезия.

- Срещата, която си желал, а си се разминал с нея?

- Желаех да срещна щастливи българи. А винаги съм срещал доволни и недоволни.

- Ако се обърнеш към корените си, какво там те храни и до днес?

- Добротата на моята баба Пена, която ме е отгледала през най-важната част от детството ми, нейната съпричастност към грижите на хората. Заедно с гърненцето мед тя даваше на болните съвет и кураж. Хората от моето село казват, че и дядо ми Иван бил такъв, но аз, за съжаление, не го помня. Намерих само обущарския му тефтер, от който се вижда, че е поправял обувките на бедните на вересия. Помня много добре дядо си Таню, който пък работеше тихо и скромно в кооператива.
Прадядовците ми са били много будни и активни хора. Дядо Вълю Даскала е ограмотил селото, дядо Димитър търгувал с добитък, изпадал в несъстоятелност (фалирал) и започвал от нулата. За всички мои скъпи покойници може да се каже, че са били непрактични и са компенсирали това с трудолюбие, търпеливост и примирение. Дали и аз не съм такъв? Не знам.

- Средствата, които един поет си позволява, за да оцелее?

- Да не би да искаш да кажеш "компромисите", а от деликатност казваш "средствата"? Струва ти се неприлично да питаш поет за компромиси. Поетът е човек като всички, само малко по-нараним. Особено по време на всеобщо оцеляване. Това, което си позволява, защото му се налага в името на по-важни ценности, е да прави, примерно, халтура: да пише или рисува реклами, текстове...
Когато се роди дъщеря ми, а аз напуснах пловдивската телевизия, защото не одобрявах "пропагандата на успехите", ми се наложи да пиша в стихове реклами за маркучи, прахосмукачки... Когато и двете ми деца станаха студенти в София, а на мене ми се наложи да напусна издателството, в продължение на осем години оцелявах, като продавах книги на собствена сергия - "издигнах се" до ЕТ... Но дойде момент, когато някакви чиновници поискаха достойнството ми, и аз се отказах от този съвсем не лек начин за оцеляване.

(Следва)

Иван Вълев



Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nadagr - Впечатли ме, че не си срещнал
25.01.2010 10:24
щастливи българи тогава, когато е направено интервюто.
А сега?
цитирай
2. veninski - - Желаех да срещна щастливи бълг...
25.01.2010 11:19
- Желаех да срещна щастливи българи. А винаги съм срещал доволни и недоволни...

Дали наистина не ни е сбъркан чипът?

Поздрави от Родопите, приятелю!
цитирай
3. gor - nadagr
25.01.2010 20:35
Все още не съм срещнал щастливи българи. Но има много САМОдоволни...
цитирай
4. gor - veninski
25.01.2010 20:40
Не, не ни е сбъркан чипът. Сгрешена ни е програмата. А тя от Освобождението насам винаги се съставя от чужденци.

Поздрав от Пловдив! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gor
Категория: Изкуство
Прочетен: 1905378
Постинги: 678
Коментари: 3016
Гласове: 17069
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031