Постинг
25.01.2010 10:13 -
Моите "лични полета"
През 2004 година Издателска къща "Жанет 45" - Пловдив издаде книгата на пловдивския журналист Здравко Гълъбов "Лични полета". В нея са представени с интервюта, стихове и много снимки някои от пловдивските поети като Добромир Тонев, София Несторова, Йордан Велчев и др. Сред "и др." се оказа и вашият познат (донякъде) Иван Вълев... На тези, които не са виждали и чели тази книга, ще предложа интервюто с него. :-)
Из "Лични полета"
- Още ли си склонен да вярваш на детското си убеждение, че Поет е равно на "поет от Бога"?
- Е, не точно "от Бога", защото аз не съм вярващ, но все пак трябва да те е "поело" нещо - вятър, вяра, порой, любов... Изобщо някаква стихия, която да те откъсне от земята. И колкото си по-невинен, колкото си по-наивен, толкова по-лесно ще те поеме и вдигне стихията. Отначало си мислиш, че летиш насън, но когато усетиш, че няма къде да стъпиш, осъзнаваш, че събудиш ли се, ще паднеш отвисоко. Имам едно такова стихотворение - "Илюзия с кон". А поетият наивник най-много се страхува от свободното падане на телата. Затова маха ли маха с крилата, докато слънцето разтопи восъка. Всъщност темата за летенето и падането, за крилете и корените се оказа основна за моята поезия. Знам, че тя не е нова, но пък отразява човешката същност.
- Промяната, която желаеш?
- Додея ми от промени... Не може ли да се върна в детството? Ако е нужен по-сериозен отговор: желая промяната, за която мечтаехме преди 10 ноември 1989 година, но която не стана. Тогава си имахме генерален секретар, сега си имаме "цар". Желая истинска демокрация в една "чиста и свята република". Такава промяна може да се извърши само от интелигентни хора, чиито идеали не минават през корема.
А в по-общ план си давам сметка, че никоя промяна не може да задоволи човека, защото неговият дух, неговите стремежи вървят много напред и личният идеал не може да се слее с обществения в границите на краткия човешки живот.
- Кое е това, което, за разлика от останалите, поетът може да си представи, да докосне?
- Не само поетът, а всеки човек с необикновено силно въображение може да има различни визии, които в миналото са наричали "видения". Говори се например, че Адам Мицкевич имал такива видения. За всеки това нещо може да бъде различно: Космосът, Смъртта, Любовта, Времето... Абстрактното придобива конкретни образи. Струва ми се, че точно това е поезията. Аз предпочитам такава поезия.
- Срещата, която си желал, а си се разминал с нея?
- Желаех да срещна щастливи българи. А винаги съм срещал доволни и недоволни.
- Ако се обърнеш към корените си, какво там те храни и до днес?
- Добротата на моята баба Пена, която ме е отгледала през най-важната част от детството ми, нейната съпричастност към грижите на хората. Заедно с гърненцето мед тя даваше на болните съвет и кураж. Хората от моето село казват, че и дядо ми Иван бил такъв, но аз, за съжаление, не го помня. Намерих само обущарския му тефтер, от който се вижда, че е поправял обувките на бедните на вересия. Помня много добре дядо си Таню, който пък работеше тихо и скромно в кооператива.
Прадядовците ми са били много будни и активни хора. Дядо Вълю Даскала е ограмотил селото, дядо Димитър търгувал с добитък, изпадал в несъстоятелност (фалирал) и започвал от нулата. За всички мои скъпи покойници може да се каже, че са били непрактични и са компенсирали това с трудолюбие, търпеливост и примирение. Дали и аз не съм такъв? Не знам.
- Средствата, които един поет си позволява, за да оцелее?
- Да не би да искаш да кажеш "компромисите", а от деликатност казваш "средствата"? Струва ти се неприлично да питаш поет за компромиси. Поетът е човек като всички, само малко по-нараним. Особено по време на всеобщо оцеляване. Това, което си позволява, защото му се налага в името на по-важни ценности, е да прави, примерно, халтура: да пише или рисува реклами, текстове...
Когато се роди дъщеря ми, а аз напуснах пловдивската телевизия, защото не одобрявах "пропагандата на успехите", ми се наложи да пиша в стихове реклами за маркучи, прахосмукачки... Когато и двете ми деца станаха студенти в София, а на мене ми се наложи да напусна издателството, в продължение на осем години оцелявах, като продавах книги на собствена сергия - "издигнах се" до ЕТ... Но дойде момент, когато някакви чиновници поискаха достойнството ми, и аз се отказах от този съвсем не лек начин за оцеляване.
(Следва)
Иван Вълев
Из "Лични полета"
- Още ли си склонен да вярваш на детското си убеждение, че Поет е равно на "поет от Бога"?
- Е, не точно "от Бога", защото аз не съм вярващ, но все пак трябва да те е "поело" нещо - вятър, вяра, порой, любов... Изобщо някаква стихия, която да те откъсне от земята. И колкото си по-невинен, колкото си по-наивен, толкова по-лесно ще те поеме и вдигне стихията. Отначало си мислиш, че летиш насън, но когато усетиш, че няма къде да стъпиш, осъзнаваш, че събудиш ли се, ще паднеш отвисоко. Имам едно такова стихотворение - "Илюзия с кон". А поетият наивник най-много се страхува от свободното падане на телата. Затова маха ли маха с крилата, докато слънцето разтопи восъка. Всъщност темата за летенето и падането, за крилете и корените се оказа основна за моята поезия. Знам, че тя не е нова, но пък отразява човешката същност.
- Промяната, която желаеш?
- Додея ми от промени... Не може ли да се върна в детството? Ако е нужен по-сериозен отговор: желая промяната, за която мечтаехме преди 10 ноември 1989 година, но която не стана. Тогава си имахме генерален секретар, сега си имаме "цар". Желая истинска демокрация в една "чиста и свята република". Такава промяна може да се извърши само от интелигентни хора, чиито идеали не минават през корема.
А в по-общ план си давам сметка, че никоя промяна не може да задоволи човека, защото неговият дух, неговите стремежи вървят много напред и личният идеал не може да се слее с обществения в границите на краткия човешки живот.
- Кое е това, което, за разлика от останалите, поетът може да си представи, да докосне?
- Не само поетът, а всеки човек с необикновено силно въображение може да има различни визии, които в миналото са наричали "видения". Говори се например, че Адам Мицкевич имал такива видения. За всеки това нещо може да бъде различно: Космосът, Смъртта, Любовта, Времето... Абстрактното придобива конкретни образи. Струва ми се, че точно това е поезията. Аз предпочитам такава поезия.
- Срещата, която си желал, а си се разминал с нея?
- Желаех да срещна щастливи българи. А винаги съм срещал доволни и недоволни.
- Ако се обърнеш към корените си, какво там те храни и до днес?
- Добротата на моята баба Пена, която ме е отгледала през най-важната част от детството ми, нейната съпричастност към грижите на хората. Заедно с гърненцето мед тя даваше на болните съвет и кураж. Хората от моето село казват, че и дядо ми Иван бил такъв, но аз, за съжаление, не го помня. Намерих само обущарския му тефтер, от който се вижда, че е поправял обувките на бедните на вересия. Помня много добре дядо си Таню, който пък работеше тихо и скромно в кооператива.
Прадядовците ми са били много будни и активни хора. Дядо Вълю Даскала е ограмотил селото, дядо Димитър търгувал с добитък, изпадал в несъстоятелност (фалирал) и започвал от нулата. За всички мои скъпи покойници може да се каже, че са били непрактични и са компенсирали това с трудолюбие, търпеливост и примирение. Дали и аз не съм такъв? Не знам.
- Средствата, които един поет си позволява, за да оцелее?
- Да не би да искаш да кажеш "компромисите", а от деликатност казваш "средствата"? Струва ти се неприлично да питаш поет за компромиси. Поетът е човек като всички, само малко по-нараним. Особено по време на всеобщо оцеляване. Това, което си позволява, защото му се налага в името на по-важни ценности, е да прави, примерно, халтура: да пише или рисува реклами, текстове...
Когато се роди дъщеря ми, а аз напуснах пловдивската телевизия, защото не одобрявах "пропагандата на успехите", ми се наложи да пиша в стихове реклами за маркучи, прахосмукачки... Когато и двете ми деца станаха студенти в София, а на мене ми се наложи да напусна издателството, в продължение на осем години оцелявах, като продавах книги на собствена сергия - "издигнах се" до ЕТ... Но дойде момент, когато някакви чиновници поискаха достойнството ми, и аз се отказах от този съвсем не лек начин за оцеляване.
(Следва)
Иван Вълев
щастливи българи тогава, когато е направено интервюто.
А сега?
цитирайА сега?
- Желаех да срещна щастливи българи. А винаги съм срещал доволни и недоволни...
Дали наистина не ни е сбъркан чипът?
Поздрави от Родопите, приятелю!
цитирайДали наистина не ни е сбъркан чипът?
Поздрави от Родопите, приятелю!
Все още не съм срещнал щастливи българи. Но има много САМОдоволни...
цитирайНе, не ни е сбъркан чипът. Сгрешена ни е програмата. А тя от Освобождението насам винаги се съставя от чужденци.
Поздрав от Пловдив! :)
цитирайПоздрав от Пловдив! :)
Търсене
Блогрол
1. Дневник и проза "Скритата градина"
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката