Пак минавам по Главната, защото оттам ми е пътят. И ми се иска да срещна някого от онези момчета. Да, те вече са момчета за мен... Останаха при своите години и вече са по-млади от мен.
    Иван Николов. Бай Иван Николов.Така си викахме - "бай". (Защото веднъж така ни нарече Иван Панев). Голям поет и още по-голям преводач. Главен редактор на ДИ "Христо Г. Данов". С вечната цигара в устата. Тя дими и в много от стиховете му. Превеждаше легнал по корем на дивана. Работяга. Не мога да изредя книгите му.
   Добромир Тонев. Той пък ми казваше "бате Иване". Момчето с "белег от подкова" (като юноша е бил конеездач) ... Случи се да му бъда редактор на първата книга. Много по-късно той написа умна, задълбочена  рецензия за една моя стихосбирка. Не можех да присъствам в неговата обвита в дим компания, за което съжалявах и завиждах на приятелите му. Ех, Добри!
   Рашко Сугарев - белетрист, лекар психиатър, редактор в списание "Тракия", после във Военното издателство. Пишеше модерна проза. Да си припомним само новелата "Старшината и слънцето", с която той се нареди сред първите от своето поколение.
   Слави Славов, бащата на поета Недялко Славов. Кореспондент на "Стършел". Автор на хумористични разкази и фейлетони. Спирахме се и разменяхме по няколко думи.  Слави можеше да говори със сериозен тон за смешните неща в Пловдив.  Шаржираше примерно бързия и неясен говор на Коста Странджев. След среща с него дълго вървях усмихнат.
   Йони Левиев, големият художник монументалист. Брат на Милчо, джазмена. "А бе какви поети сте вие! Какво сте написали бе! Нямате два лева в джоба, си, все аз трябва да ви черпя!" Зад грубите му думи прозираше добро сърце, много емоционален и темпераментен творец.
   Иван Спасов, композиторът, диригентът, ректорът на АМТИИ, съсед. Понякога чувах пианото му късно вечер. Разстоянието беше около 15 метра. Чувах и лая на любимото му куче Хера. Написа няколко песни по измъкнати "нишки" от мои стихове. "Зелена вечер. И очи зелени." Маестрото, ех!
   Иван Касабов, военен лекар, един от последните баснописци в България. Кандидат-студентите за театралния институт се явяваха на приемен изпит винаги с негова басня. Имаше фино чувство за хумор.
   Николай Казанджиев - журналист и прозаик. Син на писателя Христо Казанджиев. Той написа няколко добри книги, недостатъчно оценени от критиката. Много сили отдаде на вестниците "Комсомолска искра" и "Отечествен глас".
   Йероним Тянков - радиожурналист и белетрист с остро чувство за съвременните проблеми. Оплакваше ми се, че от радиото все не му остава време да си пише книгите.
   Иван Сивинов - голям актьор, майстор в кукленото изкуство. Ведър човек, шегаджия. Изгуби зрението си в последните години от живота си, но "виждаше" с интуицията и чувствителността си.
   Димитър Киров. Голям художник. Не се познавахме лично. Виждах го през последните години на една и съща маса в кафенето срещу бинго (ех, някога кино!) "Балкан". Вероятно Маестрото се прощаваше така със своите съграждани.
   Светли личности живяха в Пловдив. Помня ги. Сигурно има и много други, които не съм познавал. Запомнете ги и вие, приятели днешни. Духът на един град не е само в улиците и сградите му. Той е преди всичко в хората му.

Иван Вълев

Когато бях ученик, а по-късно и студент в Университета, на Главната срещнах легендарни хора на духа. Златю Бояджиев... Вече бе получил инсулта и рисуваше с лявата ръка... Голям художник!
Георги Георгиев -Гец, тогава артист в Пловдивския театър, също съм виждал там...
На Джумаята срещнах Мистър Сенко, който снимаше нещо за телевизията...
И тримата не са родени в Пловдив...
Не един и два съм виждал и Цветана Манева... Да бъде дълги години жива и здрава!
Пловдивската Главна - а бяхме млади...

Поздравления за постинга, приятелю!

Поздравявам те за тези хубаво написани спомени!
И за духът ,който се носи от тях....

Вероятно и аз съм срещала някои от тези хора по Главната в периода 1978 - 1983-та, докато следвах в Пловдив...
А от Добромир Тонев имам книжка ("Арго") с автограф - от едно негово гостуване в Ямбол. На задната корица, върху снимката му с цигара в уста, стои този куплет:
След тебе злото диша като хрътка,
доброто е обществено понятие.
Разтвориш ли ръцете за прегръдка -
ти вече си удобен за разпятие.

Колко е актуално, нали?

познавах. Не си писал много за музикантите, освен за Иван Спасов и Милчо Левиев, а имаше такива свирачи в Пловдив - и класически и джазови. Обичам майните - има нещо много притегателно у тях. Таланти, хумор, бохемство - абе - хубави хора сте ;-)))

Благодаря ви, приятели, че се отнесохте с уважение към хората, за които писах. Те даваха духовното лице на Пловдив през Онези години. А някои от тях и доскоро.
Писах само за покойниците - за да не бъдат забравени. Но познавам и живите, които приличат на тях. Писах само за лично познатите ми, а имаше много други, за които зная, но не сме били близки.
(като Аврам Литман, Златю Бояджиев, Димитър Панов, Никола Тодев, Златина Тодева, Еню Кювлиев, Светомир Бабаков, Никола Алваджиев и други.) Срещал съм ги, но поради по-голямата разлика във възрастта те не са ме познавали и не сме влизали в разговор. Това се отнася, tili, и за музикантите.
Възможно е в момента да не съм се сетил за някого, когото съм познавал и ценял. Но нали това все пак не е "поменик". А пък живите нека бъдат живи още много години. И да се срещаме.

Поздравления за този блог, с вълнение прочетох за прекрасните наши съграждани, с повечето от които се познавахме лично. С Иван Сивинов бяхме колеги и обични приятели. Не знаех, че Иван Касабов вече го няма, с него се познаваме от цяла вечност...
Ето нещо от мен за моя любим град, написано с много любов:
http://liternet.bg/publish14/t_shelhorn/stariiat.htm
С поздрав,
Таня Шелхорн