Вървя по Главната и внезапно се сещам за хората, които съм срещал по тази улица, но които няма никога вече да срещна. Мисля за онези известни и не толкова известни хора на духа, на перото от моя град.(Пловдив) Трябва да си ги припомняме, те заслужават това.
   Още когато бях ученик, срещах чичо Йордан Ковачев - поет и преводач на руски поети. Адвокат на Никола Петков,  за което е прекарал години в Белене.
Били са приятели с брата на моята баба (художника Никола Димитров), а после и с баща ми.
   Васил Урумов - поет и журналист. Той посвети много сили на кукления театър, а после и на радиото. Упорито носеше прошарената си брада, за което имаше неприятности.
   Петко Величков - първият директор на ДИ "Христо Г. Данов". Благодарение на него поех по стръмната пътека на преводачеството.
   На площада често срещах бай Георги Пашев - железничар и писател, сладкодумец, автор на няколко книги, сред които се откроява "От Цариград до Белово".
   Иван Златев - учител и сатирик."Ела да ти кажа една епиграма!" Но не спираше само с една...
   Кико Папазян - усмихнатият арменец от Радио Пловдив, поетът, журналистът. Той ме провокира да напиша няколко радиопиеси за "Малък театър на Радио Пловдив".
   Вечно забързаният Коста Странджев с кожена куртка и каскет, журналист (главен редактор на "Комсомолска искра") прозаик, драматург, написал редица книги за миньорите, най-добрата от които - "Храбростта да живееш". Той искаше да ме прави журналист, но не успя.
  Джоката - Никола Джоков. Журналист и писател.Остроумен хуморист. Дълги години редактор в ДИ "Христо Г. Данов". Работили сме в една стая, излизаше да пуши в коридора (за разлика от много други пушачи).
  Любен Гройс - голям режисьор! Пловдивският театър има късмет той да направи тук най-добрите си постановки. Златна класика на българския театър.
  Иван Раев - актьор и писател. Бях редактор на една негова есеистична книга. Родом от Жеравна. Прекара тук няколко години, игра главна роля в "Майстори" от Рачо Стоянов.
  Колю Витковски - художникът от моето родно село Стрелци. Автор и на една книга за пребиваването си в Париж. Като гледам пейзажите му, плача за своето детство. "Как си, Кольо?" Тъжна усмивка: "В движение съм."
  Георги Божилов - Слона. Мълчаливец. Но се спира за една минута. "Тръгнал съм към ателието. Да поработя."
  
  (Следва)

Иван Вълев

Лека им пръст! Наистина заслужават да се говори за тях...

@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@

Tova mi e lipsvalo po neobiasnim nachin! Blagodaiaq , che taka moga da naucha neshto za horata, koito sa napravili mnogo za nego!