Бре, кога пораснаха толкова тези дървета в подлеза?! Бяха две тънки клончета, когато се борехме с Данчо за тяхната сянка. Всеки се стараеше да отиде поне пет минути по-рано от другия, бяхме се разбрали, че който отиде пръв, той ще заеме рехавата сенчица. Аз продавах книги, Данчо (уволнен шофьор) продаваше семки и фъстъци. Имахме по една малка преносима масичка. За да разширим търговската си площ, си поделяхме "камъка". Какъв камък ли? Това беше конзола ли, капител ли, (не разбирам твърде), от римска колона, намерена при строителството на подлеза. Върху "камъка" имаше надпис на латински. Бях го научил почти наизуст, но не можех да го преведа без речник.
   Веднъж мина възрастен, добре облечен господин, който ми заприлича на реститут. Спря се и заядливо ни направи забележка, че със стоката си сме закрили надписа. Чужденците не можели да прочетат какво пише. Данчо веднага раздига кесийките си и му каза: "Хайде сега! Прочетете го, ама високо, на глас, да чуем и ние!" Този, който ми приличаше на реститут, извади очилата си, постави ги на носа си и започна да срича нещо, с което се издаде, че не може да чете на латински... "Ще се обадя в общината да ви изгонят оттук!" - закани се той. Слава Богу, районният кмет Тодор Чонов (поетът) ми беше приятел, та не се изплаших. Никой не ни изгони.
  Дръвчетата растяха, сянката постепенно закриляше и двете масички. С Данчо се заменяхме взаимно, за да можем да отидем до тоалетната или за баничка и боза. Той ми даваше по шепичка фъстъци, аз му разрешавах да чете книгите.
  Сега дърветата са станали огромни и са се издигнали до булеварда. Хвърлят сянка над няколко маси от ресторанта. Минавам често оттам и се сещам за Данчо, който накара оня строг господин да срича латинския надпис. Но Данчо вече е в компанията на римските императори...

като живота...
Как съумяваш чрез една съвсем обикновена случка да отдадеш почит на приятеля, който "вече е в компанията на римските императори... "

Това са редове преживяни, изстрадани и излезли от душата....Само тогава са силни и докосващи!!!!Поздрави, поете!! Вървете с вдигната глава!! Само, този, който не е изменил на себе си е достоен за уважение!!

Благодаря! :)