Постинг
22.03.2013 22:14 -
Нито часовник, нито календар
Забравен ключ в джоба на старото ми сако, с което бях някога във Варшава. Какво отключваше този ключ? Подземието на нашия културен център. Няколко крачки по стъпалата надолу и се озовавам пред вратата на мазето. Дали не са сменили бравата след толкова години? Не, ключът отвори лесно. Застоял въздух, прах, паяжини... И купища книги между бюстове и портрети. "Кой е там?" - чувам ръждясал глас и веднага след това ме заслепява ярка светлина на джобен прожектор. "О, вие ли сте, другарю директор?" Този глас ми е познат - домакинът, верен, точен, изпълнителен. Беше изпратен да подслушва и следи. "Какво правите тук? След толкова години!" Светват лампите и в бледата им светлина виждам лицето на старец, прашасало, посиняло... А от косите му се спускат паяжини. "Пазя имуществото. Всичко това ми се води по списък и по документи." Всичко това: бюст на Георги Димитров, бюст на Ленин, потрети на Тодор Живков и Гриша Филипов, портрети на Брежнев, Черненко и Андропов, камара от трудовете на Т. Ж. под редакцията на М. Б., по-малка купчинка от "Малая Земля" на Леонид Илич... Луксозни издания. Още: грамофонни плочи на "Балкантон", троянска керамика, червени покривки от типа "Балкантурист", папки с надпис "Дело"... Течение на вестник "Работническо дело", подвързано... Брошури в защита на Сергей Антонов, брошури за оправдаване на "възродителния процес"... Всичко това се води по документи на домакина и той си го охранява."Знаете ли коя година сме сега, другарю...?"Забравил съм името му."Не мога да зная, другарю директор. Аз съм командирован от Съответното място. Тук няма нито часовник, нито календар. А прозорците са замрежени."
Прииска ми се да окача на врата му някакъв орден, нещо като "Кирил и Методий" с огърлие. Нещо като "Гюро Михайлов" първа степен. Протегнах ръце, но домакинът отскочи към тавана и изчезна... А аз се събудих.
Иван Вълев
Следващ постинг
Предишен постинг
хора останали в миналото (ни), има Големи Гор. Съзнанието ни ги държи там, от носталгия ли, от що ли ...
цитирайме за този коментар! "Другарите" (предателите) са си пак същите даже и ново движение направиха (м.кунева).Дано само народа не заспи пак! И дано професора излезе прав,че сега яко ще се издънат на изборите! ( ako по някакъв начин не стане София излиза на улиците!!!!)
цитирайДа, брат ми обича да казва : " За миналото само си мислим, че е отминало. "
цитирайИма поетични произведения, към които бих прибавил и късите разкази. От тях не можеш да отнемеш ни-и-що! И да добавиш - няма какво... Аз съм сигурен, че авторът е написал своя постинг на един дъх, сякаш е стих, сякаш е изповед, сякаш наистина е един сън, един нелеп сън.
Ще добавя, че ми е особено приятно, дето Еlineli се обръща към автора с "Големи Гор"... Това много го задължава и нека бъде жив и здрав, за да продължи да оправдава високата оценка.
цитирайЩе добавя, че ми е особено приятно, дето Еlineli се обръща към автора с "Големи Гор"... Това много го задължава и нека бъде жив и здрав, за да продължи да оправдава високата оценка.
Търсене
Блогрол
1. Дневник и проза "Скритата градина"
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката