Постинг
16.01.2010 08:39 -
Вегетарианец (Из романа "Скритата градина")
Биволицата се подхлъзна и си счупи левия заден крак. Беше още млада, с голямо бяло петно на челото. Обикаляхме с баба зеленчуковите градини да берем трева. А ядеше куцият му дявол, ядеше много, ненаситно. Носехме по два чувала всеки ден.
- Дайте на касапите да я заколят - съветваше дядо Стоян.
И други хора все това повтаряха на баба. Но тя не искаше да ги послуша. Аз също бях на нейната страна.
У дома никога не миришеше на месо. В нашия двор не се колеше ни агне, ни кокошка... Баба се отнасяше към животните като към същества от нашето семейство - приказваше си с тях, упрекваше ги за пакостите или ги галеше, когато бе доволна.
- Присмиват ми се, бабо. Викат ми вегетарианец...
- Не им обръщай внимание, чедо. И животните са различни: вълците ядат месо, но мечките, катеричките и много други се хранят с мед и плодове, с треви и орехи. И Лев Толстой е бил вегетарианец.
За първи път чух това странно име, но ми подейства много убедително. Това, че мечките и катеричките не ядат месо, както и да е, но щом човек с такова име се е хранел само с плодове... Пък и струваше ми се естествено, нормално да не се яде месо - та нали преди това е имало агънце, козленце, то е расло дълго време, подскачало е радостно напролет...
В съседно село беше се прочул майстор на счупено, чекръкчия. Докараха го с бричка, която бе запълнил с огромното си тяло. Не бях виждал толкова дебел човек. Трима млади мъже му помогнаха да слезе от бричката, а тя подскочи нагоре, щом се освободи от тежестта му. Лицето му беше кръгло, погледът - добър и някак тъжен. Погледна и към мене, каза: "Не бой се, юнак, ще го оправим крачето на малачката." И седна под черницата. И почна да командва: доведете! дайте! дръжте! изпънете! да не мърда! Постави на болния крак дъсчици - носеше си ги в торбичка - пристегна ги с въженце, даде наставления на баба и тримата мъжаги го върнаха в бричката, която пак се сви надолу.
Замина си чекръкчията, а ние зачакахме белоглавата биволица да оздравее. Седем месеца я чакахме да стъпи и на превързания си крак. И носехме чувалите с трева...
Иван Вълев
- Дайте на касапите да я заколят - съветваше дядо Стоян.
И други хора все това повтаряха на баба. Но тя не искаше да ги послуша. Аз също бях на нейната страна.
У дома никога не миришеше на месо. В нашия двор не се колеше ни агне, ни кокошка... Баба се отнасяше към животните като към същества от нашето семейство - приказваше си с тях, упрекваше ги за пакостите или ги галеше, когато бе доволна.
- Присмиват ми се, бабо. Викат ми вегетарианец...
- Не им обръщай внимание, чедо. И животните са различни: вълците ядат месо, но мечките, катеричките и много други се хранят с мед и плодове, с треви и орехи. И Лев Толстой е бил вегетарианец.
За първи път чух това странно име, но ми подейства много убедително. Това, че мечките и катеричките не ядат месо, както и да е, но щом човек с такова име се е хранел само с плодове... Пък и струваше ми се естествено, нормално да не се яде месо - та нали преди това е имало агънце, козленце, то е расло дълго време, подскачало е радостно напролет...
В съседно село беше се прочул майстор на счупено, чекръкчия. Докараха го с бричка, която бе запълнил с огромното си тяло. Не бях виждал толкова дебел човек. Трима млади мъже му помогнаха да слезе от бричката, а тя подскочи нагоре, щом се освободи от тежестта му. Лицето му беше кръгло, погледът - добър и някак тъжен. Погледна и към мене, каза: "Не бой се, юнак, ще го оправим крачето на малачката." И седна под черницата. И почна да командва: доведете! дайте! дръжте! изпънете! да не мърда! Постави на болния крак дъсчици - носеше си ги в торбичка - пристегна ги с въженце, даде наставления на баба и тримата мъжаги го върнаха в бричката, която пак се сви надолу.
Замина си чекръкчията, а ние зачакахме белоглавата биволица да оздравее. Седем месеца я чакахме да стъпи и на превързания си крак. И носехме чувалите с трева...
Иван Вълев
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Дневник и проза "Скритата градина"
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката
