Лятото :: Да бъдеш или да не бъдеш (откъс от роман)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.01.2010 11:18 - Да бъдеш или да не бъдеш (откъс от роман)

Автор: gor Категория: Изкуство

Прочетен: 1940 Коментари: 3 Гласове:

Най-смелите момчета се качваха в движение на някой камион, катереха се по стълбичката за багажника на автобуса и пътуваха така до завоя, където скоростта намаляваше и те слизаха. Така показваха на всички, че са готови за цирка. Други стреляха, под наблюдението на бащите си, с пушки флоберки и дори улучваха я врабче, я гарга. Те се готвеха за военните училища. Ние с Танко се научихме да караме колело, но това умение не ни обещаваше кой знае какви житейски успехи - малко ли бригадири и звеноводи обикаляха къра с "Диамант" или "Мифа"?
   Една вечер, когато автобусът щеше да се връща в града, ми хрумна внезапно, че ако се покатеря на стълбичката отзад, мога да стигна до Пловдив. Ще се държа здраво, няма да падна. В този момент шофьорът запали двигателя. Нямаше време за мислене - улових се за стълбичката и скочих на долното стъпало. Пътниците бяха слезли - рейсът празен. Отзад се вдигаше облак прах, а и здрачът вече се сгъстяваше - никой не ме виждаше. През селото автобусът се движеше бавно и аз си казах: никак не е трудно. Но докато помисля какво ще правя и къде ще отида, когато сляза в непознатия град, шофьорът увеличи скоростта и колата заподскача над дупките по шосето. Започнах да кашлям от прахта и пушека. И ето го завоя: ако ще слизам, сега е моментът... Иначе ще се озова сам в големия и страшен град.
   Не знам откъде бях чувал израза "Да бъдеш или да не бъдеш". И започнах да си го повтарям, като го промених горе-долу така: Да скочиш или да не скочиш от стърчишката на този раздрънкан автобус? Ако не скочиш, ще попаднеш гладен и без дрехи в Пловдив. Ако пък скочиш, ще си разбиеш колената и утре ще те подиграват бъдещите акробати и нахимовци. А колата вече излиза от завоя и димът от ръждивата тръба става гъст и черен. Скоростта нараства. Страшен недостиг на време. Да беше спрял за малко, о, гърбав автобус, да беше спрял, та да си помисля...
   Тогава не предполагах, че така ще ми се случва често през целия живот: да се уловя лекомислено за нещо [както за този сайт сега] , без да съм наясно с крайната си цел. Понякога скачах навреме, но в повечето случаи продължавах неудобното пътуване, докато превозното средство спреше само и аз се озовях в чуждо, враждебно място. А връщането оттам беше трудно...

Иван Вълев

Нагоре

Тагове: откъс,