Постинг
06.11.2009 16:00 -
Поглед от дюната
На върха на една дюна. Загледан към шосето, а в краката ми лежи блондинка. Истинска, а не изрусена. С голяма бяла шапка и тъмни очила.
Пристига микробус и спира до самия плаж. Шофьорът слиза и пали цигара. От микробуса се изтъркулва човек без крака. Слиза човек без ръце. Изсипват се и други: слепи, глухонеми, изкривени…
Блондинката, закрила глава с шапка: - Обичаш ли ме?
Аз, прикрил с длан очите си: - Разбира се.
Шофьорът помага на безногия да се качи върху гърба на безръкия. Глухонемите водят слепите към прибоя.
Блондинката: - Казваш го без никакво чувство.
Аз: - Много пъти съм го казвал с чувство.
Между дюните се проточва върволица от бели тела. Чуват се радостни викове. Първите вече се потапят във водата. Спасителите надуват свирки и се втурват към инвалидите.
Блондинката надига глава изпод шапката: - Накъде гледаш? Какво има там?
Аз не отговарям. Тя дръпва внезапно кърпата под краката ми. Залитам и падам върху нея. Тялото й е твърдо и топло. Два крака, две ръце…
Тя: - Нали ти е добре с мен?
Аз: - Да. Но…
След малко шофьорът дава сигнал с клаксона. Белите мокри тела тръгват обратно към микробуса.
Блондинката притиска към себе си моето вцепенено тяло.
Пристига микробус и спира до самия плаж. Шофьорът слиза и пали цигара. От микробуса се изтъркулва човек без крака. Слиза човек без ръце. Изсипват се и други: слепи, глухонеми, изкривени…
Блондинката, закрила глава с шапка: - Обичаш ли ме?
Аз, прикрил с длан очите си: - Разбира се.
Шофьорът помага на безногия да се качи върху гърба на безръкия. Глухонемите водят слепите към прибоя.
Блондинката: - Казваш го без никакво чувство.
Аз: - Много пъти съм го казвал с чувство.
Между дюните се проточва върволица от бели тела. Чуват се радостни викове. Първите вече се потапят във водата. Спасителите надуват свирки и се втурват към инвалидите.
Блондинката надига глава изпод шапката: - Накъде гледаш? Какво има там?
Аз не отговарям. Тя дръпва внезапно кърпата под краката ми. Залитам и падам върху нея. Тялото й е твърдо и топло. Два крака, две ръце…
Тя: - Нали ти е добре с мен?
Аз: - Да. Но…
След малко шофьорът дава сигнал с клаксона. Белите мокри тела тръгват обратно към микробуса.
Блондинката притиска към себе си моето вцепенено тяло.
Търсене
Блогрол
1. Дневник и проза "Скритата градина"
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката