Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.05.2009 06:28 - ГЛАСЪТ НА МЛАДИЯ ИЗГНАНИК
Автор: gor Категория: Изкуство   
Прочетен: 1153 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 27.05.2009 06:32


Минавах често покрай бронзовия паметник на Адам Мицкевич във Варшава. Понякога се спирах и гледах букетите свежи цветя, оставени в подножието му от възрастни и млади поляци. Поетът отдавна беше станал част от националната митология на своя народ.

Родоначалникът на полския романтизъм беше повлиял силно върху цялата по-късна литература, която аз обичам, ценя и понякога превеждам. Но не бях се осмелявал да се докосна до негова творба поради онази боязън, която човек изпитва, щом влезе в храм.
Постепенно у мен се породи желанието този паметник да "проговори" на моя роден език с най-интимните си творби. Съзнавах, че големи български поети и преводачи вече са дали свой ценен принос, като са претворили най-значимите произведения на Мицкевич. Но любовната му лирика не беше представена в своя блясък и пълнота. Времето е безпощадно: остаряват не само оригиналите, но и преводите. И всеки нов преводач има право и дори дълг да направи своя интерпретация, съответна на неговото време.
Преодолях колебанията си и посветих много нощи и празнични дни на страстта да се пресъздава чужд текст на свой роден език. Вече бях изпитвал тази сладка мъка, когато превеждах лириката на Ян Кохановски, друг велик полски поет. Този път опиянението ми продължи дълго - десетина години. През това време аз променях преводите, а те вероятно са променяли мен. Стремях се гласът на младия изгнаник да звучи естествено и посланието му да докосне днешните му читатели.
Надявам се, че бронзът е проговорил.

(Предговор към "Любовна лирика" от Адам Мицкевич, ИК "Светулка 44", 2007, цена 3 лв.)





Тагове:   мицкевич,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rotazia - В института преди една цяла вечност ...
29.05.2009 07:13
В института преди една цяла вечност учих полски факултативно един семестър, и нещото което си спомням, че беше труден език...Поздравления за съдбата на преводача! Моя мечта, но вече в някой друг живот...
цитирай
2. gor - rotazia
30.05.2009 06:09
Благодаря!
Вярно, че е много труден. Но ако човек има амбиция, го научава. Преподавал съм полски на курсове и в Пловдивския университет и съм видял колко много хора започват да го учат и после се отказват.
А преводът на поезия от полски (особено класическата) е нещо, което могат малко хора в България: Първан Стефанов, Петър Караангов, Здравко Кисьов и... аз (нескромно, но вярно). Както и вече покойните Дора Габе, Блага Димитрова и Стоян Бакърджиев.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gor
Категория: Изкуство
Прочетен: 1905315
Постинги: 678
Коментари: 3016
Гласове: 17069
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031