Постинг
30.04.2009 09:38 -
ЛИПАТА
Автор: gor
Категория: Изкуство
Прочетен: 2132 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 30.04.2009 09:45
Прочетен: 2132 Коментари: 7 Гласове:
0
Последна промяна: 30.04.2009 09:45
Какво ми шепнеше липата в северния град,
когато спрях под нейната зелена катедрала?
Не беше ли това: "Човече - нито стар, ни млад -
защо не се завърнеш в равнината прегоряла,
защо не се помолиш на извитите лози,
които помнят твоя прапрадядо?
Бери смокини и бозай от черните кози,
догдето има в спомена ти стадо;
изравяй с гега златните подкови на Пегас,
ракия пий с надвесени над гроб археолози,
а със София (сиреч Мъдрост) до среднощен час
се скитай из тревясалите древни коловози..."
Какво ми шепнеше липата в оня летен ден,
когато киселинни дъждове валяха,
сирени виеха, ревеше самолет над мен,
а аз бях сам - без род, без град, без път, без стряха...
"Върни се там, където в детството си бил,
където твои стъпки даже в камъните има.
И вместо да пестиш за личния автомобил,
мисли, нехайнико, за свойта лична Хирошима."
Това ми шепнеше липата с мраморни листа,
липата ренесансова, от болка вкаменена,
когато виех като вълк по родните места,
макар че дом ми беше цялата Вселена.
когато спрях под нейната зелена катедрала?
Не беше ли това: "Човече - нито стар, ни млад -
защо не се завърнеш в равнината прегоряла,
защо не се помолиш на извитите лози,
които помнят твоя прапрадядо?
Бери смокини и бозай от черните кози,
догдето има в спомена ти стадо;
изравяй с гега златните подкови на Пегас,
ракия пий с надвесени над гроб археолози,
а със София (сиреч Мъдрост) до среднощен час
се скитай из тревясалите древни коловози..."
Какво ми шепнеше липата в оня летен ден,
когато киселинни дъждове валяха,
сирени виеха, ревеше самолет над мен,
а аз бях сам - без род, без град, без път, без стряха...
"Върни се там, където в детството си бил,
където твои стъпки даже в камъните има.
И вместо да пестиш за личния автомобил,
мисли, нехайнико, за свойта лична Хирошима."
Това ми шепнеше липата с мраморни листа,
липата ренесансова, от болка вкаменена,
когато виех като вълк по родните места,
макар че дом ми беше цялата Вселена.
беше от първите ти стихове, които четох - много силен и мъдър!
цитирайЗа първи път чета това твое стихотворение....
Всъщност, вече го прочетох няколко пъти!
Много ми хареса!...Много...
/от една твоя стаааара прятелка...;)/
цитирайВсъщност, вече го прочетох няколко пъти!
Много ми хареса!...Много...
/от една твоя стаааара прятелка...;)/
са ми слабост и точно заради тези си способности - да шепнат неща, които само под липа можеш да чуеш :) Ако знаеш колко години назад ме върна, сред какви аромати и сред колко топлина...
Натъжих се. Но ти благодаря!
цитирайНатъжих се. Но ти благодаря!
Нима приятелствата остаряват?! :)
Благодаря ти, Ася!
цитирайБлагодаря ти, Ася!
Благодаря ти. Ти много помниш... Аз ги повтарям, защото много блогери не са ги чели. (Пример: Анастасия, моята "стаааара" приятелка.)
Привет-мривет! :)))
цитирайПривет-мривет! :)))
Да, под липите човек става поет.
цитирайче си го повторил - и за мен...
цитирайТърсене
Блогрол
1. Дневник и проза "Скритата градина"
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката