ДЪРВЕТА В МАРТЕНСКИЯ ВЯТЪР
                                 (есе)
Днес яворът почука с голи клони по прозореца ми.
Силен вятър вее днес.
Нима това е новина?
Но аз се загледах навън и осъзнах,
че дърветата са пораснали с една година.
Отворих албум с картините на гениалния
Златю и видях същите дървета,
рисувани от него. Дърветата над античния театър,
когато той все още беше под земята.
Било е пролет и дърветата са млади,
едва разлистени, обнадеждени...
Бъдещето е било пред тях.
И гледат към града оптимистично.
Същите дървета днес
се борят с поривите на вятъра
и ми изглеждат остарели.
За тях са минали около 50 години.
Познавам ги добре - нали растяхме заедно.
Най-дръзките им клони вече са прекършени,
изсъхнали, отрязани...
Аз разпервам ръце, отварям прозореца
и пускам мартенския вятър в стаята.
Художника го няма, но картината остава.
Когато и драскача, драснал тези редове,
няма да го има,
дали дърветата на хълма ще са живи?

Дърветата живеят по-дълго, други живинки по-кратко, но всичко живо ще умре някога и друго живо ще се роди. Не се натъжавай! Смъртта не е край, а трансформазия на формата. живота продължава. Приготви се, освободи се от страха и изпълни сърцето си с любов и състрадание. Това е единственото, от което се нуждаем. Материалното ще остане зад гърба ни да сивее....знаеш
Харесваш ми.

Благодаря за окуражителните думи! Да, аз изпълвам сърцето си с любов и състрадание. Разплаквам се, когато някой страда. Особено ако е дете. Но обичам живота в материалната му форма. И винаги съм необходим на някого. Тези мои текстове все пак са подготовка за смъртта, нейното опитомяване. Не бива да се оставим тя да ни изненада. Скоро сънувах смъртта като млада и здрава девойка. Дори - конкретно - беше хандбалистка... :))

Добро е!

Благодаря! Пейзажът ти е познат... :)

Кръгове на време
в сърцевина.
Платани.

Платани в сърцевината
на времето.
Кръговрати.

:)

Не знам защо се сетих за един мой кратък стих, с твое позволение ...,.

Усещам се отронен лист от вятъра ,
политнал неочаквано надолу...
Когато се родих и се разлистих ,
нима за тоя полет съм си мислила ?
И падам бавно , сякаш безтегловно ,
пред мен е много време за премисляне ,
дали красих дървото си достойно ,
за да ни срещне пролетта отново.