Отново сам в нощта. С Поезията сам...
Духа и тялото си искам да й дам.
Но тя е хладна, недостъпна, тя е чужда -
от саможертвата ми просто няма нужда.
Сърцето - дрозд във мрежата на птицелов -
полита, пърха и притихва от любов.
Но тя за друг си мисли, друг поет желае,
нехайник, който с римите й си играе...
Ще моля недостъпната на колене,
макар да зная, че докрай ще казва "Не!"
И тъй, когато ни огрее пак зората,
до първите трамваи аз ще я изпратя.
Ще се завърна в дневната си проза - там
и дух, и тяло без остатък ще раздам.

откровен
може би си джентълмен -
за да не посрамиш дамата
премълчаваш си отдаванията:)

Защото ти се отдава, Горски. Какво си заскромничил?!:))

Мартиники, Тя "за друг поет си мисли" (Борис Христов, Валери Петров, Валери Станков, Калин Донков, Георги Константинов, да не споменавам пък умрелите)... Но понякога се смилява и над мен де (хайде да не скромнича). Обаче аз искам по-пълно отдаване...

Не разбирам от поезия. Трудно се реших да драсна два реда. Но много лирика има тук, а и къде другаде поезията е по-силна.

от тази гледна точка, какво се заигравам аз например с нея...;)))))))))))))

( знаех, си, че не е за жени!!! и поезията, и музите са си с поли! - от друга страна темата за неопределеността на поета е...тема с продължение и развитие, но да не размотавам по-натам ;)))

Това е всъщност поезията. Тя не е олимпийска дисциплина. Няма медали и лаврови венци, въпреки че понякога някъде ги раздават. Аз се радвам, когато преценя, че съм написал нещо по-добро от предишните си стихове. А оценката на хората е друг въпрос и тя не зависи от мен.

А може би не си е и тръгвала, а чака, притаила дъх във тъмното, да я подириш...
Поезията като претенциозна жена.
Никога не се отдава напълно и често показва характер. Ако я покориш, ще си отиде...
Ето ти едно скромно женско виждане за проблема на лирическия.
Лека нощ!

дневна поезия, да откриеш музите си и на дневна светлина. А що се отнася че поезията е състезание със себе си, аз смятам, че във всичко което творим трявва да е така. Защото не можем да сравняваме несравними величини, т.е. нашето изкуство и живот с изкуството и живота на другите.

Ценно мнение. Къде ли се е притаила? Ще надзърна под леглото... :))

На дневна светлина виждам само г-жа Проза.
Радвам се, че за състезанието със себе си сме на едно мнение.