Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.01.2009 08:32 - СРАВНЕНИЕТО ОТ МЕН, ИЗВОДЪТ ОТ ВАС
Автор: gor Категория: Изкуство   
Прочетен: 2528 Коментари: 10 Гласове:
0

Последна промяна: 25.01.2009 09:27


Понякога ми се иска да направя обективно сравнение на годините, равно отдалечени от българските "революции" - от 1944 и 1989 г. Сравнение на моето лично положение в това време.
Да приемем, че са изминали 18 години от края на социализма. Съответно да се пренесем 18 години след Втората световна война и Деветосептемврийското въстание (революция, преврат - няма значение). Значи се пренасяме горе-долу в 1963 година.
Тогава аз съм отбил задължителната военна служба и съм вече студент в София.
Сега съм пенсионер - не че не мога да работя, но ме пенсионираха, без да ме питат.
Тогава получавах от родителите си 50 лв. месечна издръжка, а от държавата - 30 лв. стипендия.
Сега получавам 200 лв. пенсия.
Тогава живеех в така наречена "студентска квартира" с хазаи - в центъра на София, плащах наем 3 лв. на месец. Хранех се в студентски стол на обед и вечер, купонът струваше 0,60 лв. Къпех се в обществeна баня  ("Мадара") веднъж седмично, а през останалото време имах право да се мия със студена вода в банята на хазаите.
Сега живея в голямо жилище, наследено от родителите ми, в центъра на Пловдив. За него плащам около 100 лева годишно данък и такса смет. (Тази година се очаква повишение, та може да станат 150 лв.)Храня се ту вкъщи, ту в евтина закусвалня, където един скромен обяд излиза 3 - 4 лв. Къпя се в собствена баня с бойлер, плащам около 100 лв. месечно за електричество (тук влиза и отоплението).
Тогава ходех на прегледи (ако се налагаше) в студентската поликлиника, безплатно. В университета имаше зъболекар, също безплатно. Лекарствата бяха несравнимо по-евтини от сега.
Сега при личния лекар ходя най-малко веднъж месечно и плащам такса 1 лв. В лабораториите за разни изследвания се плащат различни такси. За преглед при добър специалист, на частно, плащам 30 - 40 лв. Лекарствата ми са скъпи - общо около 40 - 50 лв. При зъболекар се плаща 75 лв. за всеки зъб от мост или коронка (останалите цени не ги помня, но не са ниски). При това тогава рядко ми се налагаше да ходя при зъболекар, а сега - доста често.... по обясними причини.
Тогава пътувах с влак приблизително два пъти месечно до Пловдив със студентска карта и това ми струваше между 5 и 10 лв. Не беше проблем да замина за най-отдалечен български град, можех да си го позволя. Бях изпратен на стаж в Полша за един месец на държавна издръжка, но трябваше сам да си платя пътните. Наложи се да поискам допълнителна "субсидия" от майка ми и баща ми.
Сега пътувам до София приблизително пак два пъти, само че годишно. С автобус в едната посока билетът струва 13 лв., затова пътувам с влак, където ползвам пенсионерско намаление (от него съм доволен, дано да не го премахнат!). В чужбина не мога да си позволя да пътувам - най-евтиният самолетен билет се равнява на пенсията ми.
Тогава лятото прекарвах по един месец на море, защото работех като екскурзовод, безплатно, само за пътните, храната и бунгалото. 
Сега ходя на море през година-две за по пет или седем дни. Настанявам се в частна квартира, където леглото струва 10 - 15 лв. на ден. През това време се храня предимно с банички, кисело мляко и супи.
Тогава купувах всякакви книги, които ми правеха впечатление. Ходех често на кино и театър, на концерти....
Сега избягвам да влизам в книжарници и да се спирам пред сергии. На кино почти не ходя (то няма и свестни филми), на театър ходя рядко, само на старателно подбрани постановки.
Тогава моите родители (работници) построиха апартамент в центъра на Пловдив. Е, обзавеждането му продължи дълго след това...
Сега не бих могъл да си купя панелка на старо в краен квартал.
Тогава внимавах какво пиша и говоря. Плащаха ми малки хонорарчета от вестници и списания.
Сега не внимавам какво пиша и говоря ( надявам се - каквото мисля). Не ми плащат (с едно-две изключения) хонорари. Затова и пиша тук съвсем безплатно и безкористно!

Сравненията биха могли да продължат. Но какъв е смисълът? Не изпитвам носталгия по миналото.
А ако изпитвам някаква носталгия, то това е носталгия по младостта...



Тагове:   мен,


Гласувай:
0



1. tota - СРАВНЕНИЕТО ОТ МЕН, ИЗВОДЪТ ОТ ВАС
25.01.2009 09:19
Да, носталгията може да бъде само по младостта ...
Приятен ден!!
цитирай
2. nadagr - Да,както казва една приятелка,
25.01.2009 11:11
хубавото на онова време беше,че бяхме млади.
цитирай
3. gor - tota
25.01.2009 17:21
Съгласна си си с мен, нали? Битът не е най-важното.Свиква се всякак...
цитирай
4. gor - nadagr
25.01.2009 17:25
Готови ли сме да се върнем във времето? Ех, ако можеше... (Но ти, Надя, ми изглеждаш доста по-млада.)
Поздрав! :)
цитирай
5. reporter - Стана ми тъжно, като прочетох по...
25.01.2009 20:44
Стана ми тъжно, като прочетох поста. Спомних си една песен на Мишо Белчев - "Младостта си отива". Не само младостта си отива, отиват си мечтите ни, целите и желанията. В един момент човек се събужда, поглежда се в огледалото и вижда колко е променен. И тогава волно (или неволно) се пита: "За какво живях? Какво оставям след себе си? Това, което правя, необходимо ли е някому?" и ред други въпроси избуяват в съзнанието. Поздрави!
цитирай
6. gor - Към Репортер
26.01.2009 05:25
Не се натъжавай! Като се вгледаш в бръчките, ще видиш, че зад всяка от тях стои някакъв изпълнен дълг - към обществото, към семейството, към децата, към родителите... Жалкото е, че моето поколение работеше за една провалена кауза, а сега вече няма време да работи за друга (която също може да се окаже провалена). А бе важното е, че не сме били само статисти.
Поздрав! :)
цитирай
7. nadagr - Благодаря за "доста"!
26.01.2009 10:28
Все пак съм живяла и съм се формирала в онова време.
Във времето можем да се върнем чрез спомена и чрез Духа.Никак не е малко.
Поздрав!
цитирай
8. gor - Мъдро говориш, nadagr! :)
26.01.2009 15:36
Ех, не е малко, но не ми стига!
цитирай
9. esen - Има много хубаво в това,
26.01.2009 23:32
че можеш да направиш това сравнение на тези доста несравними периоди като младостта и зрелостта. Нека се наслаждаваме на хубавото, което ни е дадено в момента пък в мислите си не само да си спомняме младостта, но и да се връщаме и живеем в нея. Животът май е единствената приказка с неизбежно лош край, но пък можем да се порадваме на розите, които настилат пътя към него като отстраняваме бодилите, изпречили се пред нас.
Поздрави!:)
цитирай
10. gor - esen
27.01.2009 11:25
Приятно ми е, че си прочела този текст. Коментарът ти е много мъдър.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gor
Категория: Изкуство
Прочетен: 1905320
Постинги: 678
Коментари: 3016
Гласове: 17069
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031