Постинг
25.01.2009 08:32 -
СРАВНЕНИЕТО ОТ МЕН, ИЗВОДЪТ ОТ ВАС
Автор: gor
Категория: Изкуство
Прочетен: 2528 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 25.01.2009 09:27
Прочетен: 2528 Коментари: 10 Гласове:
0
Последна промяна: 25.01.2009 09:27
Понякога ми се иска да направя обективно сравнение на годините, равно отдалечени от българските "революции" - от 1944 и 1989 г. Сравнение на моето лично положение в това време.
Да приемем, че са изминали 18 години от края на социализма. Съответно да се пренесем 18 години след Втората световна война и Деветосептемврийското въстание (революция, преврат - няма значение). Значи се пренасяме горе-долу в 1963 година.
Тогава аз съм отбил задължителната военна служба и съм вече студент в София.
Сега съм пенсионер - не че не мога да работя, но ме пенсионираха, без да ме питат.
Тогава получавах от родителите си 50 лв. месечна издръжка, а от държавата - 30 лв. стипендия.
Сега получавам 200 лв. пенсия.
Тогава живеех в така наречена "студентска квартира" с хазаи - в центъра на София, плащах наем 3 лв. на месец. Хранех се в студентски стол на обед и вечер, купонът струваше 0,60 лв. Къпех се в обществeна баня ("Мадара") веднъж седмично, а през останалото време имах право да се мия със студена вода в банята на хазаите.
Сега живея в голямо жилище, наследено от родителите ми, в центъра на Пловдив. За него плащам около 100 лева годишно данък и такса смет. (Тази година се очаква повишение, та може да станат 150 лв.)Храня се ту вкъщи, ту в евтина закусвалня, където един скромен обяд излиза 3 - 4 лв. Къпя се в собствена баня с бойлер, плащам около 100 лв. месечно за електричество (тук влиза и отоплението).
Тогава ходех на прегледи (ако се налагаше) в студентската поликлиника, безплатно. В университета имаше зъболекар, също безплатно. Лекарствата бяха несравнимо по-евтини от сега.
Сега при личния лекар ходя най-малко веднъж месечно и плащам такса 1 лв. В лабораториите за разни изследвания се плащат различни такси. За преглед при добър специалист, на частно, плащам 30 - 40 лв. Лекарствата ми са скъпи - общо около 40 - 50 лв. При зъболекар се плаща 75 лв. за всеки зъб от мост или коронка (останалите цени не ги помня, но не са ниски). При това тогава рядко ми се налагаше да ходя при зъболекар, а сега - доста често.... по обясними причини.
Тогава пътувах с влак приблизително два пъти месечно до Пловдив със студентска карта и това ми струваше между 5 и 10 лв. Не беше проблем да замина за най-отдалечен български град, можех да си го позволя. Бях изпратен на стаж в Полша за един месец на държавна издръжка, но трябваше сам да си платя пътните. Наложи се да поискам допълнителна "субсидия" от майка ми и баща ми.
Сега пътувам до София приблизително пак два пъти, само че годишно. С автобус в едната посока билетът струва 13 лв., затова пътувам с влак, където ползвам пенсионерско намаление (от него съм доволен, дано да не го премахнат!). В чужбина не мога да си позволя да пътувам - най-евтиният самолетен билет се равнява на пенсията ми.
Тогава лятото прекарвах по един месец на море, защото работех като екскурзовод, безплатно, само за пътните, храната и бунгалото.
Сега ходя на море през година-две за по пет или седем дни. Настанявам се в частна квартира, където леглото струва 10 - 15 лв. на ден. През това време се храня предимно с банички, кисело мляко и супи.
Тогава купувах всякакви книги, които ми правеха впечатление. Ходех често на кино и театър, на концерти....
Сега избягвам да влизам в книжарници и да се спирам пред сергии. На кино почти не ходя (то няма и свестни филми), на театър ходя рядко, само на старателно подбрани постановки.
Тогава моите родители (работници) построиха апартамент в центъра на Пловдив. Е, обзавеждането му продължи дълго след това...
Сега не бих могъл да си купя панелка на старо в краен квартал.
Тогава внимавах какво пиша и говоря. Плащаха ми малки хонорарчета от вестници и списания.
Сега не внимавам какво пиша и говоря ( надявам се - каквото мисля). Не ми плащат (с едно-две изключения) хонорари. Затова и пиша тук съвсем безплатно и безкористно!
Сравненията биха могли да продължат. Но какъв е смисълът? Не изпитвам носталгия по миналото.
А ако изпитвам някаква носталгия, то това е носталгия по младостта...
Да приемем, че са изминали 18 години от края на социализма. Съответно да се пренесем 18 години след Втората световна война и Деветосептемврийското въстание (революция, преврат - няма значение). Значи се пренасяме горе-долу в 1963 година.
Тогава аз съм отбил задължителната военна служба и съм вече студент в София.
Сега съм пенсионер - не че не мога да работя, но ме пенсионираха, без да ме питат.
Тогава получавах от родителите си 50 лв. месечна издръжка, а от държавата - 30 лв. стипендия.
Сега получавам 200 лв. пенсия.
Тогава живеех в така наречена "студентска квартира" с хазаи - в центъра на София, плащах наем 3 лв. на месец. Хранех се в студентски стол на обед и вечер, купонът струваше 0,60 лв. Къпех се в обществeна баня ("Мадара") веднъж седмично, а през останалото време имах право да се мия със студена вода в банята на хазаите.
Сега живея в голямо жилище, наследено от родителите ми, в центъра на Пловдив. За него плащам около 100 лева годишно данък и такса смет. (Тази година се очаква повишение, та може да станат 150 лв.)Храня се ту вкъщи, ту в евтина закусвалня, където един скромен обяд излиза 3 - 4 лв. Къпя се в собствена баня с бойлер, плащам около 100 лв. месечно за електричество (тук влиза и отоплението).
Тогава ходех на прегледи (ако се налагаше) в студентската поликлиника, безплатно. В университета имаше зъболекар, също безплатно. Лекарствата бяха несравнимо по-евтини от сега.
Сега при личния лекар ходя най-малко веднъж месечно и плащам такса 1 лв. В лабораториите за разни изследвания се плащат различни такси. За преглед при добър специалист, на частно, плащам 30 - 40 лв. Лекарствата ми са скъпи - общо около 40 - 50 лв. При зъболекар се плаща 75 лв. за всеки зъб от мост или коронка (останалите цени не ги помня, но не са ниски). При това тогава рядко ми се налагаше да ходя при зъболекар, а сега - доста често.... по обясними причини.
Тогава пътувах с влак приблизително два пъти месечно до Пловдив със студентска карта и това ми струваше между 5 и 10 лв. Не беше проблем да замина за най-отдалечен български град, можех да си го позволя. Бях изпратен на стаж в Полша за един месец на държавна издръжка, но трябваше сам да си платя пътните. Наложи се да поискам допълнителна "субсидия" от майка ми и баща ми.
Сега пътувам до София приблизително пак два пъти, само че годишно. С автобус в едната посока билетът струва 13 лв., затова пътувам с влак, където ползвам пенсионерско намаление (от него съм доволен, дано да не го премахнат!). В чужбина не мога да си позволя да пътувам - най-евтиният самолетен билет се равнява на пенсията ми.
Тогава лятото прекарвах по един месец на море, защото работех като екскурзовод, безплатно, само за пътните, храната и бунгалото.
Сега ходя на море през година-две за по пет или седем дни. Настанявам се в частна квартира, където леглото струва 10 - 15 лв. на ден. През това време се храня предимно с банички, кисело мляко и супи.
Тогава купувах всякакви книги, които ми правеха впечатление. Ходех често на кино и театър, на концерти....
Сега избягвам да влизам в книжарници и да се спирам пред сергии. На кино почти не ходя (то няма и свестни филми), на театър ходя рядко, само на старателно подбрани постановки.
Тогава моите родители (работници) построиха апартамент в центъра на Пловдив. Е, обзавеждането му продължи дълго след това...
Сега не бих могъл да си купя панелка на старо в краен квартал.
Тогава внимавах какво пиша и говоря. Плащаха ми малки хонорарчета от вестници и списания.
Сега не внимавам какво пиша и говоря ( надявам се - каквото мисля). Не ми плащат (с едно-две изключения) хонорари. Затова и пиша тук съвсем безплатно и безкористно!
Сравненията биха могли да продължат. Но какъв е смисълът? Не изпитвам носталгия по миналото.
А ако изпитвам някаква носталгия, то това е носталгия по младостта...
Да, носталгията може да бъде само по младостта ...
Приятен ден!!
цитирайПриятен ден!!
хубавото на онова време беше,че бяхме млади.
цитирайСъгласна си си с мен, нали? Битът не е най-важното.Свиква се всякак...
цитирайГотови ли сме да се върнем във времето? Ех, ако можеше... (Но ти, Надя, ми изглеждаш доста по-млада.)
Поздрав! :)
цитирайПоздрав! :)
Стана ми тъжно, като прочетох поста. Спомних си една песен на Мишо Белчев - "Младостта си отива". Не само младостта си отива, отиват си мечтите ни, целите и желанията. В един момент човек се събужда, поглежда се в огледалото и вижда колко е променен. И тогава волно (или неволно) се пита: "За какво живях? Какво оставям след себе си? Това, което правя, необходимо ли е някому?" и ред други въпроси избуяват в съзнанието. Поздрави!
цитирайНе се натъжавай! Като се вгледаш в бръчките, ще видиш, че зад всяка от тях стои някакъв изпълнен дълг - към обществото, към семейството, към децата, към родителите... Жалкото е, че моето поколение работеше за една провалена кауза, а сега вече няма време да работи за друга (която също може да се окаже провалена). А бе важното е, че не сме били само статисти.
Поздрав! :)
цитирайПоздрав! :)
Все пак съм живяла и съм се формирала в онова време.
Във времето можем да се върнем чрез спомена и чрез Духа.Никак не е малко.
Поздрав!
цитирайВъв времето можем да се върнем чрез спомена и чрез Духа.Никак не е малко.
Поздрав!
Ех, не е малко, но не ми стига!
цитирайче можеш да направиш това сравнение на тези доста несравними периоди като младостта и зрелостта. Нека се наслаждаваме на хубавото, което ни е дадено в момента пък в мислите си не само да си спомняме младостта, но и да се връщаме и живеем в нея. Животът май е единствената приказка с неизбежно лош край, но пък можем да се порадваме на розите, които настилат пътя към него като отстраняваме бодилите, изпречили се пред нас.
Поздрави!:)
цитирайПоздрави!:)
Приятно ми е, че си прочела този текст. Коментарът ти е много мъдър.
цитирайТърсене
Блогрол
1. Дневник и проза "Скритата градина"
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката