Виж, в ъгъла на стария площад –

какъв е този чичко със статива?

За първи път пристигам в този град

с една торбичка и душица дива.

Защо рисува с лявата ръка?

Не знаех аз, че можело така.

Лицето му е бяло,

а устните червени.

Прозрачното му тяло

навежда се към мене.

От моята торбичка

краде оранжев цвят

и на статива грейват

джамия и площад.

Защо рисува с лявата ръка?

Не знаех аз, че можело така.

Художникът заеква:

- Брей, лу-ди хо-ра, луди! -

Усмивката му – мека,

а погледът – учуден.

Там каруцар конете гони.

Кръчмарят тук ведрото лисва.

Подплашени файтони,

разпръснати домати…

Накрая се подписва

с наивни букви: Злати.

В картината се лутат

луди и нахални.

Детето и художникът

само са нормални.