Постинг
17.01.2009 15:40 -
БЛОНДИНКА ПРАВИ РЕВОЛЮЦИЯ
Автор: gor
Категория: Изкуство
Прочетен: 4103 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 17.01.2009 16:15
Прочетен: 4103 Коментари: 13 Гласове:
0
Последна промяна: 17.01.2009 16:15
Колко бързо изминаха годините след нашата "нежна революция"! Сега си спомняме за годините 1989 - 1992 само с усмивка. Ако не бяха последствията в сила и днес, щяхме направо да се превиваме от смях... Тогава беше драматично, а сега е смешно.
Събитията ме завариха на длъжността завеждащ редакция "Преводна литература" в ДИ "Христо Г. Данов" - Пловдив. Младите може би вече не знаят, че имаше такова издателство. Но по-възрастните си спомнят, че пред книжарниците се образуваха опашки за нашите преводни книги. Не казвам, че аз съм имал кой знае какви заслуги за това. Колежките правеха много активно разузнаване и знаеха кои са интересните книги на големите чужди автори още преди да са излезли на съответния език. Добрите ни лични връзки с преводачите също бяха много полезни. А аз просто не пречех и не се страхувах от така наречените тогава "идейни грешки". Шефовете над мен също бяха широко скроени хора.
Но както знаете, нещата неочаквано се обърнаха, появиха се политически сили, политизирани синдикати (например "Подкрепа" в състава на СДС) и навсякъде се извършваха промени. Смениха се директори. Нашият нов директор въведе някаква "нулева година", изразяваща се в пълно спиране на производството за определен период, за да се продадели издадените по-рано книги. Междувременно беше ликвидирано Ценралното книгоразпространение и всяко издателство само трябваше да си продава книгите.
В такава обстановка някои колеги изведнъж станаха много активни политически - да не ги познаеш... Преди това бяха кротки и мълчаливо гласуваха за директивите на Партията. Една блондинка оглави организацията на "Подкрепа" в нашето издателство. Направи събрание, на което доведе някакво младо момче - представител на градското им ръководство. Новоизлюпеният синдикалист почна да задава въпроси, издаващи неговата некомпетентност. Прекъсваше изказванията на загрижени опитни колеги и ни обвиняваше в какви ли не грехове. Сашо Бандеров (поетът) не изтърпя и напусна събранието. Аз го последвах. Но с това разгневихме Блондинката.
След няколко дни Блондинката се яви в моята стаичка бясна и сериозна като в съветски филм.
- Има заповед на директора аз да бъда завеждащ преводната редакция. Трябва още сега да ми предадеш цялата архива на редакцията.
Помислих си, че се шегува. Всички знаехме нейните скромни познания и възможности. Тя не владееше чужди езици. Беше завършила българска филология и изявите й се състояха в няколко рецензии в местната преса за книги на местни автори - рецензии, от които никак не ставаше ясно одобрява ли произведенията или не.
Но сега видях пред себе си една самоуверена млада жена с коси, прибрани на кок, с черна кожена куртка. Да, такива героини революционерки бяхме виждали в съветските филми. На нашата Блондинка й липсваше само маузер на кръста.
- Добре. Ще ти предам плановете, но утре. Трябва да прегледам и подредя бумагите - примирено отговорих аз.
- Никакво утре! Веднага! И не само плановете! Всичко. Анотации, рецензии, записки...
- Виж какво, най-важните неща са в главата ми и няма как да ти ги предам.
Това я вбеси съвсем. Тропна с крак, удари с юмрук по бюрото ми:
- Ти май не си наясно какво става. Тебе утре ще те изхвърлим на улицата бе! Не виждаш ли, че навсякъде кипи демократична революция? И защо оня ден напусна демонстративно събранието?
Не издържах. Мълчаливо събрах всички пожълтели листове в няколко папки и ги набутах в ръцете й.
- На! От тези листове ще изработиш новата си издателска стратегия. Успех!
Блондинката награби папките и излезе на заден ход.
Събитията ме завариха на длъжността завеждащ редакция "Преводна литература" в ДИ "Христо Г. Данов" - Пловдив. Младите може би вече не знаят, че имаше такова издателство. Но по-възрастните си спомнят, че пред книжарниците се образуваха опашки за нашите преводни книги. Не казвам, че аз съм имал кой знае какви заслуги за това. Колежките правеха много активно разузнаване и знаеха кои са интересните книги на големите чужди автори още преди да са излезли на съответния език. Добрите ни лични връзки с преводачите също бяха много полезни. А аз просто не пречех и не се страхувах от така наречените тогава "идейни грешки". Шефовете над мен също бяха широко скроени хора.
Но както знаете, нещата неочаквано се обърнаха, появиха се политически сили, политизирани синдикати (например "Подкрепа" в състава на СДС) и навсякъде се извършваха промени. Смениха се директори. Нашият нов директор въведе някаква "нулева година", изразяваща се в пълно спиране на производството за определен период, за да се продадели издадените по-рано книги. Междувременно беше ликвидирано Ценралното книгоразпространение и всяко издателство само трябваше да си продава книгите.
В такава обстановка някои колеги изведнъж станаха много активни политически - да не ги познаеш... Преди това бяха кротки и мълчаливо гласуваха за директивите на Партията. Една блондинка оглави организацията на "Подкрепа" в нашето издателство. Направи събрание, на което доведе някакво младо момче - представител на градското им ръководство. Новоизлюпеният синдикалист почна да задава въпроси, издаващи неговата некомпетентност. Прекъсваше изказванията на загрижени опитни колеги и ни обвиняваше в какви ли не грехове. Сашо Бандеров (поетът) не изтърпя и напусна събранието. Аз го последвах. Но с това разгневихме Блондинката.
След няколко дни Блондинката се яви в моята стаичка бясна и сериозна като в съветски филм.
- Има заповед на директора аз да бъда завеждащ преводната редакция. Трябва още сега да ми предадеш цялата архива на редакцията.
Помислих си, че се шегува. Всички знаехме нейните скромни познания и възможности. Тя не владееше чужди езици. Беше завършила българска филология и изявите й се състояха в няколко рецензии в местната преса за книги на местни автори - рецензии, от които никак не ставаше ясно одобрява ли произведенията или не.
Но сега видях пред себе си една самоуверена млада жена с коси, прибрани на кок, с черна кожена куртка. Да, такива героини революционерки бяхме виждали в съветските филми. На нашата Блондинка й липсваше само маузер на кръста.
- Добре. Ще ти предам плановете, но утре. Трябва да прегледам и подредя бумагите - примирено отговорих аз.
- Никакво утре! Веднага! И не само плановете! Всичко. Анотации, рецензии, записки...
- Виж какво, най-важните неща са в главата ми и няма как да ти ги предам.
Това я вбеси съвсем. Тропна с крак, удари с юмрук по бюрото ми:
- Ти май не си наясно какво става. Тебе утре ще те изхвърлим на улицата бе! Не виждаш ли, че навсякъде кипи демократична революция? И защо оня ден напусна демонстративно събранието?
Не издържах. Мълчаливо събрах всички пожълтели листове в няколко папки и ги набутах в ръцете й.
- На! От тези листове ще изработиш новата си издателска стратегия. Успех!
Блондинката награби папките и излезе на заден ход.
Тихият ужас! Това е всеки ден в България
Законите на прехода в България
България страна на парадоксите
Законите на прехода в България
България страна на парадоксите
Следващ постинг
Предишен постинг
русо гладно нема! :-))))))
много ми харесва един момент в тази историа- как лъсва една често забравяна истина за революциите: властта се мени, а не нравите!
цитираймного ми харесва един момент в тази историа- как лъсва една често забравяна истина за революциите: властта се мени, а не нравите!
Два въпроса:
1. злоупотребява ли с перхидрол блондинката ;
2. революцията до смяна на столове ли опира ?
)))
цитирай1. злоупотребява ли с перхидрол блондинката ;
2. революцията до смяна на столове ли опира ?
)))
Така е. По подобен начин е бил изгонен от своята работилница баща ми през 1947 година от новата власт. По-важна е промяната на хората, но тя става бавно и трудно.
цитирай1. Да, злоупотребява с перхидрол.
2. За съжаление, някои мислят така. "Кадрите решават всичко." (Сталин)
цитирай2. За съжаление, някои мислят така. "Кадрите решават всичко." (Сталин)
Когато прочетох своята статия (нали така се превежда думата пост?) си спомних една много хубава и точна мисъл на Робеспиер - " Революцията се подготвя от идеолозите, извършват я палачите, а от нея се ползват и случайни минувачи." Твърде много "случайни минувачи" се облагодетелстваха от промените след 10 ноември. Което на мен много ми прилича на станалото след 9 септември. До ден днешен във властта у нас е пълно с блондинки и блондини, (то и затова сме на този хал) е, нищо, че някои дейстават като такива под прикритие. Поздрав!
цитирайИскаш да кажеш т в о я т а статия, нали? :)
Много точно си изразила всичко, за което и аз си мисля.
цитирайМного точно си изразила всичко, за което и аз си мисля.
Приспособленството - то облагодетелства много хора- на всяко време приспособленците са все отпред и все "демократи"!!! Народът ни е казал: "Слез от коня аз да се кача!" Всичко е един голям сценарий!!! Кукловодите и техните кукли приспособленци!! Боже пази България!!
цитирай:)
цитирайпромяната в хората.... и аз понякога вярвам, че има промяна в хората, но на фона на Вечната борба не се види още, а даже може би не е бавна! :-)
цитирайедни са храстчета, други - дървета
http://www.youtube.com/watch?v=7pfv0eQQRyY
Храстът казал на дървото
Слез и ниско залегни
Виждаш, буря се задава
Тук до мен и ти се наведи
Ще преживеем дружно с тебе братко
Ще се скатаем от ватърът студен
Ще оцелеем сладко сладко
Ден след ден
Дървото, клоните разклати
Погледна тъжно старата гора
Обрасла от досадни храсталаци
Вещаят бури, а цял живот пълзят
И преживяват си под чужда сянка
Така на завет от вятърът студен
И оцелявам сладко сладко
Ден след ден
Ден след ден
И така животът продължава
Вечният си мъдър кръговрат
Някой постоянно оцелява
Защото други срещу бурята, стърчат
Ден след ден
Ден след ден
Ден след ден
Дeн след ден.
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=7pfv0eQQRyY
Храстът казал на дървото
Слез и ниско залегни
Виждаш, буря се задава
Тук до мен и ти се наведи
Ще преживеем дружно с тебе братко
Ще се скатаем от ватърът студен
Ще оцелеем сладко сладко
Ден след ден
Дървото, клоните разклати
Погледна тъжно старата гора
Обрасла от досадни храсталаци
Вещаят бури, а цял живот пълзят
И преживяват си под чужда сянка
Така на завет от вятърът студен
И оцелявам сладко сладко
Ден след ден
Ден след ден
И така животът продължава
Вечният си мъдър кръговрат
Някой постоянно оцелява
Защото други срещу бурята, стърчат
Ден след ден
Ден след ден
Ден след ден
Дeн след ден.
Извинявам се за грешката,допуснала съм я неволно. Когато бързам да запиша това, което ме вълнува, правя технически грешки в кирилизатора (нали Т и С са букви една до друга). Разбрах, че не се сърдиш, за което ти благодаря. Радвам се, че споделяме едни и същи виждания. Поздрав!
цитирайРазбрах, че грешката е техническа. Радвам се, че си съгласна с мен. :)
цитирайИване, спомените са нещо безценно, но само когато са с истинските имена.
Просто напиши името на блондинката, че дори аз, който си спомням издателството, не се сещам.
цитирайПросто напиши името на блондинката, че дори аз, който си спомням издателството, не се сещам.
Търсене
Блогрол
1. Дневник и проза "Скритата градина"
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката