Това се случило преди много години в един град-държава някъде в Европа, а може и другаде.
Избухнала революция. Всички знаем как избухват революциите. "Днес е рано, утре ще бъде късно." На барикадите, така се случило, загинали всички мелничари и хлебари на размирния град.
Революцията победила. Новата власт почнала да управлява. Затворите се запълнили от виновни и невинни. Гробищата увеличили своята площ за сметка - то се знае - на обработваемата земя. Страх и хаос обхванали града-държава. Но не това било най-лошото. Изведнъж се разбрало, че хлябът се е свършил. Хамбарите били пълни с жито, но нямало кой да го смели. В пекарните имало малко брашно, но нямало кой да го меси и пече. Задавал се глад.
По улиците всеки ден минавали шествия със знамена и плакати в подкрепа на новата власт. Тълпите, организирани от старателни дейци, появили се кой знае откъде веднага след победата, скандирали: Да живее революцията! Но след няколко дни някой изкрещял: Искаме хляб! Този крясък веднага бил подхванат от хиляди гладни гърла. 
Властимащите се сетили, че в едно близко селце живеят двама побелели брагя. Единият бил мелничар, другият - хлебар. Те цял живот си гледали работата и не участвали в политическите борби. Днес бихме казали за тях - аполитични. Затова и останали живи прочие. Та тези братя се захванали да мелят жито и да пекат хляб. Не можели да насмогнат, затова спешно обучавали млади хора. Постепенно глъдът бил преодолян и гражданите нахранени. Никой, купувайки хляб, не се интересувал какви са идейните и политически възгледи на старите и на новите хлебари.
Хората - поне по-мъдрите - разбрали: революцията разрушава, убива, вдига шум до небесата, раздава присъди над невинни и освобождава виновни, взима насила имуществото на едни хора и го дава на други... Но не може да нахрани гладните и да напои жадните. Проблемите на победителите започват на другия ден след победата. И обикновено не свършват до следващата революция.


Послепис: Ясно си давах сметка, че този текст ще предизвика спорове. Още има много хора, които мислят, че революцията е нещо неизбежно, че е проява на свободния дух и т. н. Нали толкова години бяхме възпитавани в преданост на революцията? Да, но животът на отделния човек не представляваше ценност. Той беше "колелце и винтче"... Водачите на революциите жертваха стотици хиляди човешки живота. В името на своите идеи, понякога наивни или налудничави. Млади хора загиваха, без да се реализират в полза на себе си и на обществото. След време се оказваше, че идеите са били погрешни или че водачите са се възползвали за свои користни цели. Но никой не понася отговорност за загубата на ценния човешки капитал. В наше време Човекът е над всичко. Или поне така трябва за бъде! Човекът трябва да създава блага и да живее пълноценно неповторимия си живот. Аз искам моите деца да творят, а не да стрелят. Стрелбата е нещо толкова първично и нечовешко! След като е измислена системата на Демокрацията (свободини избори и подчинение на малцинството на мнозинството, справедливи конституции, съдебна система, действаща според демократично създадени закони и т. н.), вече няма място за насилствени революционни действия.
Друго нещо е протестът. Правото на протест с мирни средства е свещено и то трябва да се използва, когато не сме доволни от своите избраници. Нужно е да се измисли начин за отзоваване на народните представители, когато избирателите не са доволни от тях. Демокрацията трябва да се усъвършенства. Тогава революцията ще стане излишна и ще се крие засрамена в кьошето на човешката история.
Който ме е разбрал, благодаря му. Който не може да ме разбере, нека си остане мрачен революционер.