Постинг
12.01.2009 10:33 -
ИМА ТАКЪВ ПИСАТЕЛ
Когато ме представяше в Ямбол, Любомир Котев каза: "Когато за пръв път прочетох стихове от Иван Вълев в периодиката, аз си казах: има такъв поет." Той си имал такъв лаф, с който си отбелязвал в паметта авторите, признати от него.
И моят нов познат ми подари книгата си "Питомни разкази". Признавам: не знаех, че има такъв прозаик. Други имена в Ямбол бяха по-нашумели и привличаха вниманието на публиката...
Не прочетох книгата веднага. Само си повтарях наум следната истинска случка. Малкият син на моя приятел Георги Марковски, Борко, на плажа във Варна един ден ме среща много възбуден и ми повтаря няколко пъти въпроса: "Чичо Иване, и какво ще стане сега? Какво ще стане, чичо Иване?" "Защо бе, Борко, какво има да става?" "Ами тук, в писателската станция, има един Георги Мишев. Нали така? А довечера щял да пристигне от Ямбол Котев... Хи-хи-хи... Представяш ли си, чичо Иване? Каква гоненица ще има по стаите и между храстите! Хи-хи-хи!" Заразен от смешката на Борко, аз подех темата: "Ти остави, ами ей оня там е Николай Заяков, а утре ако пристигне Найден Вълчев? Представяш ли си, Борко?" "Малеей, Котев срещу Мишев! Малеей, Вълчев срещу Заяков!" И Борко се разцвили от възторг.
Оттогава минаха много години. Знаех, че в Ямбол има Котев, но все не стигах до негова книга. И сега прочетох неговите "Питомни разкази". Четях ги с удоволствие, с наслада, с каквато отдавна не бях чел българска проза. Сладкодумен, остроумен, наблюдателен... Познава народния живот отблизо и издълбоко. Изящно чувство за хумор. Смесва сериозните проблеми с шегата. Разбира незавидното положение на своите днешни селски "чичовци". Да, има нещо от Вазовото вдъхновение и то именно в най-доброто му творение - "Чичовци". Но има и от добродушния хумор на Чудомир. Смешното и тъжното се сплитат в трагикомичното откровение за нашия живот сега, в началото на 21 век, в който всъщност живеят хора със слабости от миналите векове. Едновременно българи, но и универсални човешки типове.
И затваряйки книгата на Котев, аз си казах: "Да, има такъв писател!"
И моят нов познат ми подари книгата си "Питомни разкази". Признавам: не знаех, че има такъв прозаик. Други имена в Ямбол бяха по-нашумели и привличаха вниманието на публиката...
Не прочетох книгата веднага. Само си повтарях наум следната истинска случка. Малкият син на моя приятел Георги Марковски, Борко, на плажа във Варна един ден ме среща много възбуден и ми повтаря няколко пъти въпроса: "Чичо Иване, и какво ще стане сега? Какво ще стане, чичо Иване?" "Защо бе, Борко, какво има да става?" "Ами тук, в писателската станция, има един Георги Мишев. Нали така? А довечера щял да пристигне от Ямбол Котев... Хи-хи-хи... Представяш ли си, чичо Иване? Каква гоненица ще има по стаите и между храстите! Хи-хи-хи!" Заразен от смешката на Борко, аз подех темата: "Ти остави, ами ей оня там е Николай Заяков, а утре ако пристигне Найден Вълчев? Представяш ли си, Борко?" "Малеей, Котев срещу Мишев! Малеей, Вълчев срещу Заяков!" И Борко се разцвили от възторг.
Оттогава минаха много години. Знаех, че в Ямбол има Котев, но все не стигах до негова книга. И сега прочетох неговите "Питомни разкази". Четях ги с удоволствие, с наслада, с каквато отдавна не бях чел българска проза. Сладкодумен, остроумен, наблюдателен... Познава народния живот отблизо и издълбоко. Изящно чувство за хумор. Смесва сериозните проблеми с шегата. Разбира незавидното положение на своите днешни селски "чичовци". Да, има нещо от Вазовото вдъхновение и то именно в най-доброто му творение - "Чичовци". Но има и от добродушния хумор на Чудомир. Смешното и тъжното се сплитат в трагикомичното откровение за нашия живот сега, в началото на 21 век, в който всъщност живеят хора със слабости от миналите векове. Едновременно българи, но и универсални човешки типове.
И затваряйки книгата на Котев, аз си казах: "Да, има такъв писател!"
НАЙ - ГРЕШНИЯТ ЧОВЕК, ЖИВЯЛ НЯКОГА
Уинстън Чърчил – Брой 60 от поредицата 1...
Из мислите на Виктор Юго
Уинстън Чърчил – Брой 60 от поредицата 1...
Из мислите на Виктор Юго
Какви секретни документи откриха учените...
Журналистка без бельо смути сръбския пре...
За всички любители на цоциализма
Журналистка без бельо смути сръбския пре...
За всички любители на цоциализма
и аз не бях чувала за Любомир Котев, отбелязвам си - има такъв писател.
Хубава история!
цитирайХубава история!
замислих се колко ли автори, които си заслужават да бъдат прочетени не знаем ...
цитирайНе е възможно човек да прочете всичко. Но понякога посвещаваме време на рекламираните автори. Всички се втурват да четат един писател... като за последно. Смята се за престижно да си чел писателя Х. А че не си чел писателя У... е нормално. Нали никой от компанията не го е чел? Така си уеднаквяваме вкусовете, унифицираме се като читатели. А истината е, че трябва да откриваме СВОИТЕ писатели - тези, които на НАС ни харесват. Нищо че на фризьорката или на таксиджията те не се харесват... :)
цитирайустановявам напоследък колко трудно се оказва да прочета книгите, с които буквално съм се затрупала и съм започнала всяка от тях с голям ентусиазъм...Засега печели "Пупаво време" на Радичков, защото последния месец я нося в чантата и всяка свободна минута използвам да я разгърна. Удоволствие. Чисто.
Явно това е начин да чета активно, ще я заменя с друга скоро, въпреки, че не ми се оставя.
цитирайЯвно това е начин да чета активно, ще я заменя с друга скоро, въпреки, че не ми се оставя.
Търсене
Блогрол
1. Дневник и проза "Скритата градина"
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката