Огромен джип е спрял на тротоара.
Не мога да изляза, за да купя хляб.
Седмица в номера му се повтаря -
шофьорът е завършил само седми клас.

Ще чакам да излезе той от бара,
подпрян на рамото на някой полицай,
на зигзаг джипа черен да подкара
през милата Родина моя - земен рай.

Тогава чак ще вляза в магазина
и с кошницата на бегом ще мина.
Последната банкнота ще си дам
за типов хляб и за парче салам.

Навсякъде с такива джипове
е бъкано край нас
връхлитат ни дори по улиците
и карат смело с "мръсна газ"
Доволни в свойно безразличие
дори блондинки греят в тях,
а ние пеш да джиткаме "обичаме"
и гледаме след тях със страх...
И ни завърта ежедневие
борба една за оцеляване
объркан е света и кризата
най-много с нас се забавлява...

понякога прочиташ нещо
в устата ти остава клисав вкус
и единственото, което ти идва да кажеш е ...мдаа, за жалост!!!!

Хубаво стихотворение, днешно, вчерашно и отново за жалост - утрешно!

Благодаря за импровизацията по тази тема!
То пък едни блондинки в тези джипове... Аз предпочитам онези, които ходят пеша.

Благодаря за коментара! Дано не излезе вярно предсказанието ти - "утрешно"...

Преди другарите...сега гламарите...

Аз се возя на тролейбус...Винаги имам шофьор. И да сте виждали джип с такива размери? :)))

И аз пътувам с тролейбуси и автобуси. Но най-много ходя пеша. Откакто си продадох старата лада, от гърба ми се смъкна един голям товар. Нито пари за бензин и поддръжка, нито висене по сервизи и пред КАТ, нито ядове, че са ми счупили стъклото или източили бензина... Да оставим любезното "Как караш бе, педераст?", извиквано от софийските таксиджии...

Нямаш си идея какъв кеф е в задръстванията да вървиш по-бързо от някой дзвер с 300-400 коня :)))

Малко рисковано карат, ама им се свиква...В София не се наемам кола да карам!

Това стихотворение е почти буквално отражение на истински случки. Срещу къщата ми има ресторант, който по едно време беше станал "клуб" на мутри. Техните джипове спираха на тротоара безразборно, плътно до входа или стената. За да изляза, би трябвало да се покатеря върху джипа, но смея ли? Какво ми оставаше? Да чакам да си тръгнат... И веднъж наистина видях пияна мутра, облягаща се на рамото на един полицай, също леко пийнал. Е, на кого да се оплаче човек?