Из "Личен лексикон на полската литература"

Роден е на 11 септември 1838 година в Калиш. Умира на 2 август 1897 година в Краков.
Бях чувал вече неговото име. Но към поезията му ме насочи една песен на известния рок певец Чеслав Немен, познат преди години и у нас. http://www.youtube.com/watch?v=IJmg5_ROsJE  Песента започва така: Jednego serca! tak mało, tak mało… (Едно сърце! тъй малко, тъй малко…). Реших да прочета стихотворението и така открих един интересен поет от втората половина на деветнайсети век. Може би вече съм го бил срещал в антологията на Дора Габе, но тогава не съм му обърнал сериозно внимание. А в превода на нашата поетеса то звучи ето така:

Едно сърце, което радост дава,
едно сърце, да бъде огледало
на моята любов, от нея затрептяло:
сред тихите ще бъда тих тогава!

Еднички устни! Вечността разляла
нектар във тях – от щастие пропити!
И две очи и в тях да гледам смяло
и да се видя свят между светците!

Едно сърце и длани снежнобели,
очите ми да заслонят – в съня си
да сещам тихий ангел как ме носи,

и отлетява в светлите предели.
Тъй малко е желането пред Бога,
а виждам аз, че искам твърде много!

Намерих прилика между този поет и нашия Пенчо Славейков. Но пък с някои стихове той повече ми напомняше за Вазов. Да си призная, предпочитам го като Славейков, като Вазов ми звучи някак реторично и декларативно.
Роден в шляхтишко семейство. Баща му – участник в Ноемврийското въстание (1830 – 1831 г.), заточеник в Сибир. Самият Адам Асник също е затварян в Цитаделата (крепост затвор във Варшава) за участие в заговор през 1860 година. Освобождават го, заминава за Париж и Хайделберг да следва обществени науки. Преди това е учил малко аграрна икономика, малко медицина, но в Хайделберг става доктор по философия (1866 г.). Междувременно взема участие в поредното въстание – Януарското (1863 г.). От 1870 година заживява в Краков, занимава се с обществена дейност, но е разочарован, общува само с тесен кръг приятели. Стреми се да опознае света, увлича се по пътешествия – Италия, Тунис, Алжир, а в по-късна възраст стига до Индия и Цейлон (сега Шри Ланка). Разболява се от туберкулоза, заминава за Италия да се лекува, но се връща заразен от коремен тиф и след няколко месеца умира. Външно животът му не е богат на събития, но философът поет (или по-скоро поетът философ) има богата духовна биография.
Влияе се от полските романтици, обича Словацки. Но времето вече е друго – научни открития, развитие на промишлеността, желание да се подготви народът за независимост и държавност. В литературната история този период се нарича позитивизъм. Всъщност това е началото на реализма. Асник е видял Европа и може да сравнява своя изостанал край с нея. И в съзнанието му се зараждат поетически образи, които вече са много по-реалистични, конкретни. Езикът му е ясен и прост. Метафорите са пестеливи. Композицията е създадена сякаш от добър архитект. Той владее отлично техниката, стихосложението – изискани рими, разнообразни строфи. Е, понякога е словоохотлив – някои творби са многословни, други днес звучат малко нагласено. Майстор е на усмивката, на иронията – подобно на Хайнрих Хайне, от когото, изглежда, се е учил. По скептицизма и склонността си към философски размисли, по тъгата си прилича на Словацки. Неоромантиците (“Млада Полша”) го отричат. Станислав Виспянски: “Асник е един препариран орел: има всичко – клюн, крила, само че не може да полети.” Още не знаят, че той подготвя почвата на модернизма в полската поезия.
Създал е психологически вярна, изящна любовна лирика (Między nami nic nie było…, Gdybym był młodszy…, Ty czekaj mnie…, Ta łza… ; в точен превод - Между нас нямаше нищо…, Да бях по-млад…, Чакай ме…, Тази сълза…), която го прави популярен и любим поет на своето време – края на IX и началото на XX век. Сега тя ни изглежда сантиментална, защото съвременният човек изразява чувствата си по-сдържано. Ето как звучи едно от тези стихотворение в прозаичен превод:

Да бях по-млад, девойко, да бях по-млад! Не вино щях да пия, а на твоите погледи най-сладкия нектар, девойко! Може би щеше да ме обичаш, ангеле светъл… Ето, гръдта ми се разтрепери, че виждам премного щастие, ако ме обичаше! Не бих търсил звезди на небето, не бих търсил луната, но бих гледал тебе, защото сияеш повече от звездите на небето! Бих се отрекъл от светлото слънце и от дъха на пролетта, а бих живял с твоята любов, защото ти си за мен вдъхновение и слънчева светлина. Но вече съм твърде стар, за да мога, девойко, да искам сърдечна жертва; затова се забавлявам само с песничка, защото вече съм твърде стар! Отдалеч те избягвам, пеперудо златна! Понеже гордостта ми не позволява да страдам, с копнеж изпълнен, отдалеч те избягвам. Смея се и вино пия, със сълзи премесено, и гледам, красива девойко, към своето минало, забулено в мъгли, и пия вино…

Прелестни са творбите, в които поетът прави стилизации на народни песни или просто им подражава, подобно на Пенчо Славейков и Кирил Христов у нас.
Има 30 майсторски сонета, изпълнени с дълбока философия за човека, природата, вселената… Цикълът е озаглавен “Над глъбините”.
Друг значим цикъл в творчеството му е “В Татрите”. Поетът обича да се усамотява в планината и пресъздава нейната красота. (Впрочем Татрите са извор на вдъхновение и за други големи поети – Тетмайер, Каспрович…) Пейзажната лирика му дава възможност да изрази своя пантеизъм, своето преклонение пред чудото на природата. Абстрактните идеи намират метафоричен израз в тази живописна поезия на дълбокия размисъл.
Адам Асник създава и редица драматургични произведения, които не съм чел. Критиците казват, че не били твърде сполучливи. Писал е и литературнокритически студии – за “Антигона” на Софокъл и за “Крал Дух” на Словацки.
Този поет ми харесва и сега, защото е майстор на класическия стих (напоследък някои добри полски поети се връщат към тази форма). Харесва ми още, защото е индивидуалист и скептик. Не е фанатик, не е прекален патриот, макар че обича народа си.