На това място падна едно зрънце жито. Поникна, за една неделя стигна до небето. Аз си нямах работа, та се изкачих до небето, да погледам отвисоко. Нашите не знаели, че съм се качил. Ожънали житото. Ами сега - какво да правя аз на небето? Дядо Господ ме видя и ме подгони. Почнах да си скубя косата, та свързах влакно по влакно и тъй стигнах до някъде. Ръцете ми премръзнаха, щото вече беше Коледа. Седнах на един възел и запалих клечка да си сгрея ръцете. Влакното се подпали. Аз полетях надолу. Паднах на земята, та се забих до колени. Отидох за търнокоп, та да се изкопая. Когато се върнах, гледам: лисица ми яде нозете. Издебнах я, замахнах с търнокопа, та я ударих, а тя зяпна и изплю писмо. Аз го турих в джоба си. Откопах си нозете и се прибрах у дома. Запалих лампата и прочетох писмото. И знаеш ли какво пишеше в него?
   - Какво пишеше?
   - В писмото пишеше: "Воденичарят да не се прави на улав, ами да си даде на момчето брашното, па да си го изпрати по живо, по здраво!"
   Воденичарят се засрами и наведе глава.
   Житото тъкмо се беше смляло. Напълних си чувалите и си подкарах колата към дома. Воденичарят не помръдна - сега пък неговите нозе се бяха вбили в земята. 

              Край   

Хммм... Голямо надлъгване е паднало:)
Добре, че не съм била и аз там да вадя торбата с историите;))))))
Поздрави!