Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2008 08:33 - КРЪГ И ПАРАБОЛА (7)
Автор: gor Категория: Изкуство   
Прочетен: 644 Коментари: 0 Гласове:
0



                            (Откъси от новела, 1968 г.)

   Вратата се затваря с трясък. Може би от течението. Няма смисъл да звъня. След малко започва дежурството на моята смяна. Ако не стигна навреме до радиолокационната станция, момчетата ще ме ругаят, защото е трудно с един човек по-малко. Дано намеря пряката пътека.
   Сега пътеката е скрита от снега. Никой не е минавал скоро оттук. Виждам само благодарение на далечните отблясъци на светлините, които идват от прозорците на високите блокове. Никаква тежест в гърдите. Лек съм, гладен съм, взирам се и търся дървото, моето черно самотно дърво на ръба на високото плато. Старая се да не мисля за Светла, но щом прогоня образа й от съзнанието си, започвам да мисля за Джема.
   Пътеката е по-скоро замръзнало дере. От време на време се подхлъзвам и се свличам няколко метра назад. Улавям се за храсти и се изкатервам отново. Вече не мисля за времето. Старая се само да вървя напред и нагоре.
   Над мене просветля небе. Стигнал съм до платото. Но къде е дървото? Нямаше го. Помислих си, че съм излязъл на друго място, огледах се и видях голяма неравна купчина сняг. Тръснах полегналите клони и разбрах, че дървото е повалено. Привечер вятърът тук е бил много силен. Щръкнаха голи черни клонки. На откритото пространство беше по-светло и погледнах часовника си. Минаваше девет. Затичах през снега, неравномерно навят връз угарта.
   Червените светлинки на станцията  проблясват. Антените се въртят. Тичам, без да търся пътеки. Снегът е навсякъде. Вече съм близо и ми е някак спокойно. Бих могъл и на четири крака да допълзя.
   Отварям вратата на кабината... Лъхва ме топъл въздух.
   - Другарю лейте... - започвам по устав. Но лейтенантът ме прекъсва:
   - Без обяснения! Сядай си на мястото!
   Не успявам да седна, а грохвам върху стола. Никой не забелязва това. Слагам слушалките на главата си. Гласове и звуци от друг, затворен свят. Моят глас също се намесва с последните данни за движението на самолетите в огромния кръг от неколкостотин километра. Електронен лъч се върти пред очите ми и чертае концентрични кръгове. Белите точици на отразените самолети се движат по някакви странни параболи. Една от тях е параболата на моя живот. Тя едва сега започва.

      (Край)


Тагове:   Кръг,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gor
Категория: Изкуство
Прочетен: 1905141
Постинги: 678
Коментари: 3016
Гласове: 17069
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031