Постинг
24.11.2008 08:33 -
КРЪГ И ПАРАБОЛА (7)
(Откъси от новела, 1968 г.)
Вратата се затваря с трясък. Може би от течението. Няма смисъл да звъня. След малко започва дежурството на моята смяна. Ако не стигна навреме до радиолокационната станция, момчетата ще ме ругаят, защото е трудно с един човек по-малко. Дано намеря пряката пътека.
Сега пътеката е скрита от снега. Никой не е минавал скоро оттук. Виждам само благодарение на далечните отблясъци на светлините, които идват от прозорците на високите блокове. Никаква тежест в гърдите. Лек съм, гладен съм, взирам се и търся дървото, моето черно самотно дърво на ръба на високото плато. Старая се да не мисля за Светла, но щом прогоня образа й от съзнанието си, започвам да мисля за Джема.
Пътеката е по-скоро замръзнало дере. От време на време се подхлъзвам и се свличам няколко метра назад. Улавям се за храсти и се изкатервам отново. Вече не мисля за времето. Старая се само да вървя напред и нагоре.
Над мене просветля небе. Стигнал съм до платото. Но къде е дървото? Нямаше го. Помислих си, че съм излязъл на друго място, огледах се и видях голяма неравна купчина сняг. Тръснах полегналите клони и разбрах, че дървото е повалено. Привечер вятърът тук е бил много силен. Щръкнаха голи черни клонки. На откритото пространство беше по-светло и погледнах часовника си. Минаваше девет. Затичах през снега, неравномерно навят връз угарта.
Червените светлинки на станцията проблясват. Антените се въртят. Тичам, без да търся пътеки. Снегът е навсякъде. Вече съм близо и ми е някак спокойно. Бих могъл и на четири крака да допълзя.
Отварям вратата на кабината... Лъхва ме топъл въздух.
- Другарю лейте... - започвам по устав. Но лейтенантът ме прекъсва:
- Без обяснения! Сядай си на мястото!
Не успявам да седна, а грохвам върху стола. Никой не забелязва това. Слагам слушалките на главата си. Гласове и звуци от друг, затворен свят. Моят глас също се намесва с последните данни за движението на самолетите в огромния кръг от неколкостотин километра. Електронен лъч се върти пред очите ми и чертае концентрични кръгове. Белите точици на отразените самолети се движат по някакви странни параболи. Една от тях е параболата на моя живот. Тя едва сега започва.
(Край)
Вратата се затваря с трясък. Може би от течението. Няма смисъл да звъня. След малко започва дежурството на моята смяна. Ако не стигна навреме до радиолокационната станция, момчетата ще ме ругаят, защото е трудно с един човек по-малко. Дано намеря пряката пътека.
Сега пътеката е скрита от снега. Никой не е минавал скоро оттук. Виждам само благодарение на далечните отблясъци на светлините, които идват от прозорците на високите блокове. Никаква тежест в гърдите. Лек съм, гладен съм, взирам се и търся дървото, моето черно самотно дърво на ръба на високото плато. Старая се да не мисля за Светла, но щом прогоня образа й от съзнанието си, започвам да мисля за Джема.
Пътеката е по-скоро замръзнало дере. От време на време се подхлъзвам и се свличам няколко метра назад. Улавям се за храсти и се изкатервам отново. Вече не мисля за времето. Старая се само да вървя напред и нагоре.
Над мене просветля небе. Стигнал съм до платото. Но къде е дървото? Нямаше го. Помислих си, че съм излязъл на друго място, огледах се и видях голяма неравна купчина сняг. Тръснах полегналите клони и разбрах, че дървото е повалено. Привечер вятърът тук е бил много силен. Щръкнаха голи черни клонки. На откритото пространство беше по-светло и погледнах часовника си. Минаваше девет. Затичах през снега, неравномерно навят връз угарта.
Червените светлинки на станцията проблясват. Антените се въртят. Тичам, без да търся пътеки. Снегът е навсякъде. Вече съм близо и ми е някак спокойно. Бих могъл и на четири крака да допълзя.
Отварям вратата на кабината... Лъхва ме топъл въздух.
- Другарю лейте... - започвам по устав. Но лейтенантът ме прекъсва:
- Без обяснения! Сядай си на мястото!
Не успявам да седна, а грохвам върху стола. Никой не забелязва това. Слагам слушалките на главата си. Гласове и звуци от друг, затворен свят. Моят глас също се намесва с последните данни за движението на самолетите в огромния кръг от неколкостотин километра. Електронен лъч се върти пред очите ми и чертае концентрични кръгове. Белите точици на отразените самолети се движат по някакви странни параболи. Една от тях е параболата на моя живот. Тя едва сега започва.
(Край)
Класиране от 1 кръг на София-О-тур
Няколко снимки от София-О-тур 1 кръг
Особеният Белоградчишки разлом
Няколко снимки от София-О-тур 1 кръг
Особеният Белоградчишки разлом
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Дневник и проза "Скритата градина"
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката
2. Нито ден е, нито вечер (песен на Стефан Диомов по мой текст)
3. Песента "Лятото". Текст: Иван Вълев.Музика: Гриша Трифонов.Изпълнява: Пламен Ставрев
4. Песента "Обещания" от Стефан Диомов, по текст на Иван Вълев. Изпълнява Тони Димитрова
5. Песента "Лятото" по текст на Иван Вълев. Изпълнява Гриша Трифонов, автор на музиката